Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Ще отидем направо в централата ни в Чероки, на север от града — каза Търстън. — Тя е най-голямата и поглъща въглища като изгладнял бронтозавър.

— В тази централа горим приблизително седем и половина хиляди тона въглища дневно — каза директорът на централата в Чероки, като се опитваше гласът му да не бъде съвсем заглушен от многобройните помпи, вентилатори и смилащи въглищата устройства. Той беше симпатичен млад човек със сламеноруса коса, чието име — Фолгер — беше написано върху червената каска, която беше на главата му. Каската на Ним беше бяла и на нея пишеше „Посетител“.

Те стояха върху стоманената плоча отстрани на огромната котелна установка, в която под много високо налягане се вдухват предварително пулверизираните на съвсем дребни частици въглища. Във вътрешността на котелното въглищата моментално се възпламеняваха — всичко това се виждаше ясно през един малък отвор, защитен от многопластово стъкло, нещо като шпионка към ада. Височината на самото котелно се равняваше на една петнадесететажна сграда.

Навсякъде около тях се усещаше миризмата на въглища, въглищен прах имаше и под краката им. Ним усещаше вкуса на въглищата между зъбите си и мириса им в ноздрите си.

— Почистваме доколкото е възможно — обади се директорът Фолгер. — Но когато имаш работа с въглища, чистотата е трудно достижима.

Търстън се усмихна широко и добави:

— Хамалогията е много по-голяма, отколкото при газьола или водата. Все още ли искаш тази мръсотия в Калифорния?

— Нямаме избор. Ще се присъединим и ние към черното братство — кимна Ним.

Ним беше много доволен, че беше дошъл тук. Беше действително от много голямо значение да придобие това усещане за въглищата. Да прецени на място как щеше да изглежда Турнипа, за да може достойно да защити тезата на GSP & L пред комисията.

Царят въглен! Ним дори си спомни, че бе чел някъде нещо от рода на „Старият цар Въглен отново се понесе към трона си“. Нямаше друг начин. През последните десетилетия Америка бе пренебрегвала въглищата, макар че в годините на първоначалното натрупване на капиталите именно въглищата осигуряваха евтината електроенергия. Другите източници на електроенергия бяха предпочитани като по-чисти, по-лесни за използване… Но положението се бе променило!

Недостатъците на въглищата винаги щяха да съществуват, но само те можеха да спасят Америка от енергийна криза, защото запасите от въглища под земята бяха огромни.

Търстън нетърпеливо даде знак да продължават.

След малко те се спряха до една от лентите, подаваща въглищата към смилащите устройства.

— Нещо друго, върху което искам да обърна внимание — каза директорът на централата, — е, че при електроцентралите, работещи с въглища, броят на нещастните случаи е много по-голям, отколкото в централите, използващи газьол или хидроенергия. Но ние сме разработили една програма за предотвратяване на нещастните случаи. Тоест…

Ним не го слушаше, а гледаше встрани. И по съвпадение, което можеше да се случи само в реалния живот, а не в книгите, той видя как стана един нещастен случай…

Поточната линия беше на около тридесетина метра от него. Тя представляваше един безкраен поток от въглища с най-различни размери, които отиваха към трошачката, а впоследствие преминаваха в смилащото устройство, което ги превръщаше в прах. Точно в този момент линията се бе задръстила и един от работниците, подпрян на предпазната мрежа, се опитваше да я отблокира с помощта на един дълъг стоманен прът.

Впоследствие Ним беше разбрал, че подобна процедура беше изцяло забранена от инструкциите за безопасност. При подобни блокажи трябваше да се спре поточната линия и да се разчистят въглищата, причиняващи задръстването. Но работниците знаеха колко е важно да има непрекъснат поток от въглища и се случваше да пренебрегнат разпоредбите.

В момента, в който Ним гледаше към него, работникът се подхлъзна, после успя да се изправи, като се подпря на решетката. После се подхлъзна отново и този път падна върху лентата с въглищата. Ним видя как мъжът се опитва да извика, но околните шумове заглушиха гласа му. Виждаше се, че при падането се бе контузил. Линията се движеше равномерно към устройството за разтрошаване, което можеше да го превърне на малки парченца.

Наблизо нямаше никой освен Ним. Това, за което имаше време, бе да извика „Спрете линията!“, докато тичаше към мястото на инцидента.

В този момент Търстън и Фолгер се ориентираха и се затичаха след Ним.