Артър Хейли - Свръхнатоварване

Ним си мислеше, че е напълно възможно Рут да промени решението си да замине за известно време. Но предположението му се оказа невярно. Тази петъчна вечер Ним изведнъж се озова съвсем сам в къщата си. Лия и Бенджи бяха отишли при родителите на Рут и щяха да останат там, докато тя се върне.

Рут не беше конкретна по въпроса кога ще се върне, както и по останалите — къде отива и с кого.

— Вероятно ще отсъствам две седмици, макар че могат и да са повече, а могат и да са по-малко беше казала тя на Ним преди няколко дни.

Единственото нещо, което му беше ясно, бе поведението на Рут спрямо самия него — то бе хладно и решително. Държеше се така, сякаш вътрешно беше вече достигнала до някакво решение, просто оставаше да го приведе в действие. Какво беше това решение и по какъв начин щеше да го засегне, Ним нямаше ни най-малко понятие. В първия момент той си помисли, че всичко това би трябвало да го засяга, но впоследствие с тъга откри, че всъщност не е така. Или поне не много. Може би по тази причина той прие спокойно заявлението на Рут, че вече всичко е уредено и че в края на седмицата тя трябва да замине.

Това поведение за него беше нетипично. Обикновено той вземаше решенията на часа и обичаше да има пред себе си програма именно тази негова способност му бе завоювала уважението и повишението в GSP & L. Но когато ставаше въпрос за брака му, той проявяваше удивителна нерешителност, или по-скоро нежелание да погледне истината в очите. Ако Рут решеше да го напусне и да подаде за развод, което беше съвсем нормално в случая, той нямаше да се опита да се противопоставя или да я убеждава. Но самият той не можеше да направи първата крачка. Или поне засега.

Преди един ден той беше попитал Рут дали е готова да обсъдят положението, като си спомни думите й: „ние с теб представляваме семейство само на хартия и по някои навици…“

Но тя му отговори с делови тон:

— Не, не съм. Ще ти кажа, когато съм готова.

И така въпросът приключи.

Мислейки си за евентуален развод, Ним все по-често си мислеше за Лия и Бенджи. И двете деца щяха да го преживеят много тежко и Ним се натъжи при мисълта, че може да им причини болка. Но децата преживяваха разводите и самият той познаваше деца, които възприемаха развода на родителите си като прост житейски факт. Нямаше да има и проблеми те тримата да прекарват известно време заедно. Дори можеше да се получи така, че в подобен случай щеше да вижда децата си по-често, отколкото го правеше сега. Това се е случвало и на други бащи.

Но всичко това трябваше да почака, докато Рут се върне, размишляваше той, докато се разхождаше из празната къща.

Ним се обади на родителите на Рут, за да чуе Лия и Бенджи. Те си поговориха за училището, за класа по балет на Лия, за уроците им по плуване. Името на Рут не беше споменавано. Ним усещаше, че Лия чувства, че нещо не е наред, но не смееше да попита.

След като приключи с телефонния разговор, Ним си сипа уиски със сода и погледът му попадна върху портрета на Рут, рисуван преди няколко години. Художникът удивително точно бе уловил изтънчеността и грацията на Рут. Ним се доближи до картината и започна внимателно да я разглежда. Приликата беше удивителна, особено дълбоките сиви очи и лъскавата тъмна коса, както винаги безупречно сресана. Рут беше позирала в един вечерен тоалет без ръкави, който още повече подчертаваше красивите й рамене. На лявото й рамо дори се виждаше една малка бенка, която Рут бе оперирала, след като бе завършена картината.

Ним се замисли и си сипа още едно уиски. След това той се доближи до телефона и набра номера на Хари Лондон. Колкото и да бе невероятно, те не бяха разговаряли близо цяла седмица.

Когато Хари се обади, Ним веднага го попита:

— Искаш ли да наминеш към къщи и да пийнем по нещо?

— Съжалявам, Ним. С удоволствие, но в момента не мога. Имам среща за вечеря и след малко излизам. Чу ли за последния взрив?

— Не. Кога е станало?

— Преди около час.

— Има ли жертви?

— За щастие не, но това е единственото добро нещо.

Хари Лондон му обясни, че този път две взривни устройства с много силен заряд са били сложени в една от подстанциите на GSP & L в покрайнините на града. В резултат на експлозията в момента повече от шест хиляди домове са без електричество. Нямало почти никаква надежда положението да се възстанови до утре.

— Тези откачалки започват да поумняват — каза Хари Лондон — Те вече усещат къде сме най-уязвими и удрят именно там.