Артър Хейли - Свръхнатоварване

Мъчителят му отново се заклати напред-назад върху токовете на обувките си.

— Тоест, мистър Хъмфри, имаме само вашата гола дума за това, дали на първо място са услугите или печалбата. Думата на човек, който при реализацията на този чудовищен проект само ще спечели…

— Протестирам! — каза О’Браян уморено. — Това изобщо не е въпрос, а пристрастно и необосновано изказване.

— Е, добре, взимам си думите назад — обади се Бърдсонг, преди председателят на комисията да може да се намеси. — Просто най-искрените ми чувства се проявяват от само себе си.

О’Браян го изгледа подозрително и за момент се замисли дали отново да не протестира, но впоследствие се отказа.

Но както знаеха и Бърдсонг, и цялата аудитория, тези негови думи, независимо че ги оттегли, щяха да останат в официалната стенограма на заседанието. Журналистите също упорито си отбелязваха нещо в бележниците — факт, който не беше забелязан в началото на заседанието.

Докато съзерцаваше сцената, Ним отново си помисли, че Дейвид Бърдсонг отново щеше да е на първите страници на вестниците на другия ден. Това, че беше колоритен, просто не можеше да му се отрече.

Сред представителите на пресата Ним забеляза и Нанси Молино. Тя също следеше представлението на Бърдсонг с внимание, но за разлика от останалите нищо не записваше. Изражението на лицето й беше замислено. На Ним му се стори, че тя дори одобряваше поведението на Дейвид Бърдсонг.

Преди началото на заседанието Ним и Нанси Молино се срещнаха във фоайето на сградата. На сдържаното му кимване тя само повдигна вежди и загадъчно се усмихна.

Бърдсонг отново пристъпи към въпросите си:

— Кажи ми, Ерик, стари прия… Извинете, мистър Хъмфри! Да сте чували някога за икономия на електроенергия?

— Разбира се!

— Не знаете ли обаче, че ако компаниите, подобни на вашата, вземат по-сериозни мерки и пропагандират икономията на електричество, просто няма да се наложи изграждането на нови електроцентрали като тази в Турнипа.

Оскар О’Браян се беше приготвил за отговори, но Ерик Хъмфри му направи знак, че ще отговори сам.

— Искам да уточня, че ние прилагаме стратегията за икономия на електричество от доста дълго време Но това само може да помогне, без да разреши изцяло проблема на нарастващото потребление на електроенергия. За това ни трябват новите електроцентрали като Турнипа.

— Това, естествено, е вашето лично мнение подсказа му Бърдсонг.

— Точно така.

— Личното ви мнение пак ли е подобно на онова, което изтъкнахте, когато ставаше въпрос дали ще има големи приходи от построяването на новия обект? Когато казахте, че приходите не ви интересуват?

— Това е умишлено неправилно тълкуване на отговорите намеси се О’Браян. Свидетелят не е заявявал, че не се интересува от печалбите.

— Само това оставаше! — обърна се рязко Бърдсонг. — Всички знаят, че вие там в Голдън Стейт се интересувате единствено от печалбите — тлъстите, огромни печалби, които получавате за сметка на дребните консуматори, на трудовите хора, които редовно си плащат сметките и които ще трябва да изплащат и тази ваша измишльотина.

Последните му думи потънаха във възгласи и аплодисменти. Председателят на комисията отново вдигна чукчето си и призова:

— Тишина, моля!

Един мъж, който беше седнал до Ним и взимаше активно участие в събитията в залата, учудено го попита:

— Теб не ти ли пука, човече?

— Да — отговори му Ним. — Пука ми.

Ним се замисли над факта, че ако това беше редовно съдебно заседание, Бърдсонг вече щеше да бъде изхвърлен от залата за неуважение към съда. Но смисълът на подобни публични обсъждания бе именно в това, да се прояви възможно най-голямата търпимост и либералност към всички изказвания.

— Сега нека се върнем към въпроса за печалбата — продължи Бърдсонг. — Какъв ефект ще има всичкото това върху сметките на потребителите…

Лидерът на „Светлина и енергия за хората“ продължи в същия дух още половин час. Той използваше всичките възможни начини за дискредитиране на проекта и на самата компания — некоректни, неподкрепени с факти въпроси, театрални и клоунски жестове.

Наистина, помисли си Ним, от тези неща ще станат забавни материали за първите страници на вестниците. Лошото беше, че мнозина от читателите ще повярват на този палячо.

— Благодаря ви, мистър Хъмфри каза председателят на комисията докато Ерик Хъмфри ставаше от свидетелския стол.

Последваха въпроси към други двама свидетели от GSP & L. Техните изявления не се отличаваха с нещо особено, но отнеха на комисията цели два дни, след което публичното обсъждане на проекта беше отложено до следващия понеделник. Ним, който беше натоварен със задачата да представи основната позиция на GSP & L, щеше да бъде следващият на свидетелското кресло.