Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Възможността, която ни трябва, наближава.

Той извади една изрезка от „Калифорния Икзаминър“, където един от параграфите бе отбелязан с червен молив:

„СРЕЩА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ КОМПАНИИ“

Следващата седмица ще се състои национална среща на електрическите компании в хотел „Христофор Колумб“. Ще бъдат обсъждани проблемите на осигуряването на електроенергия в ситуацията на енергийна криза.

— Аз се поразтърсих — каза Бърдсонг — и открих някои допълнителни детайли. Имам датата на откриването на срещата и предварителната програма. След няколко дни ще получа и окончателната програма.

Георгос следеше думите на Бърдсонг с явен интерес.

— И всичките големи клечки от електрическите компании ще бъдат там! Можем да направим страхотен удар! Ще изпратим на определени делегати писма с бомби…

— Не, това не е решение! Ще убием десетина души и след това те ще вземат мерки.

— Да, може би сте прав. Какво да направим тогава?

— Идеята ми е много по-мащабна. По време на втория ден на срещата, когато всички ще са пристигнали, вие и вашите хора ще сложите серия от експлозиви в хотела. Да кажем, че първият взрив избухне през нощта, така че да унищожи партера и първия етаж и никой да няма възможност да се измъкне. След това ще последва втора серия от експлозиви.

Лицето на Георгос се озари от широка усмивка. Той пое дълбоко дъх и каза:

— Страхотно! Каква идея! И ние ще можем да го направим!

— Ако всичко върви по план, нито един от обитателите на горните етажи няма да напусне сградата жив. Всички по това време вече ще си бъдат легнали — и жените им, и децата, и всички останали в хотела, които биха се противопоставили на революцията.

— Ще ни трябват много експлозиви — каза Георгос, който вече съставяше план в главата си. — Аз знам къде да ги намеря, но ще струва доста пари.

— Вече казах, че имаме много пари. И за сега, и за после.

— Не е проблем да намеря бензин. Но часовниковите механизми ще трябва да се купят от други градове на малки партиди, за да не привличаме вниманието.

— Това ще бъде моя грижа. Само ми дай списък на това, което ти е необходимо.

Георгос продължи:

— Ще ми трябва и планът на етажите, поне на партера и на първия етаж.

— Трябва ли да бъдат съвсем точни?

— Не е нужно. Ще ми трябва само общата схема.

— В такъв случай сами ще си я направим. Всеки може да влезе в хотела по всяко време.

Дейвид Бърдсонг продължи:

— Как обаче ще внесем експлозивите в хотела?

— Аз вече работя над една идея. Ще използваме пожарогасители, които предварително ще изпразним и вътре ще скрием експлозивите. Дори и да се наложи да ги оставим на видно място, никой няма нищо да заподозре. Ще ни трябва и камион, и униформи за хората ми.

— Няма проблеми за това — каза Бърдсонг. — Ще се погрижа за всичко, което е необходимо. Този път те наистина ще трябва да се съобразят с нас!

— Що се отнася до експлозивите, ще са ми необходими десет хиляди долара на дребно…

С нарастващ ентусиазъм двамата продължаваха да разработват плана.

Вече беше средата на януари, три месеца бяха минали, откакто Ним и Рут бяха обсъждали възможността за развод. Нито един от двамата не бе повдигал въпроса оттогава, но един подобен разговор беше неминуем.

Отношенията им не бяха се променили. Но Ним определено се стараеше да прекарва повече време със семейството си и може би радостта на Лия и Бенджи от този факт възпираше Рут от окончателно решение. Ним все още не беше решил за себе си как би искал да се разреши тази дилема Грижите около GSP & L го занимаваха непрекъснато и не му оставяха много време за размисъл.

В момента Рут и Ним пътуваха към нейните родители, които миналата седмица ги бяха поканили да ги посетят по случай един от най-популярните еврейски празници.

Когато пристигнаха, Ним видя, че пред къщата вече има паркирани коли. Това подейства успокоително на Ним, тъй като значеше, че в присъствието на други гости Нюбергерови нямаше да бъдат толкова приказливи.

Вътре в къщата те бяха приети с особена радост.

Аарон Нюбергер стисна приятелски ръката на Ним. Рейчъл, майката на Рут, едра и внушителна жена, стисна Ним в прегръдките си и попита:

— Дъщеря ми изобщо ли не те храни? Заприличал си на нищо, но тази вечер аз ще те охраня малко!

Ним беше развълнуван. Почти беше сигурно, че слуховете за проблемите на Ним и Рут бяха достигнали до родителите й и те бяха решили да оставят настрана някои неразбирателства, като се опитат да сплотят семейството по някакъв техен специфичен начин. Ним хвърли един поглед на Рут, която явно се забавляваше от начина, по който ги посрещаха.