Артър Хейли - Свръхнатоварване

Ерик Хъмфри въздъхна:

— Има дни, в които ми се иска моят помощник да знае по-малко да чете по-малко и поне веднъж да сложи юзди на безспирно търсещия си ум. Имам толкова много грижи — Турнипа, водата, нефта… Сега той прибави към тях и златото.

В своя кабинет в сградата на клуб „Секвоя“ Лаура Бо Кармайкъл се колебаеше дали да подпише чека, който лежеше пред нея. Той беше за двадесет и пет хиляди долара.

Парите бяха записани в сметката на клуб „Секвоя“ за проекти с особена важност. Бенефициентът беше „Светлина и енергия за хората“.

Тези пари бяха втората вноска от уговорените преди пет месеца петдесет хиляди долара. Първото плащане беше извършено веднага след като беше сключено секретното споразумение между клуба и „Светлина и енергия за хората“. Сега беше дошло времето за втората вноска.

Чекът вече беше подписан от Родерик Причет, секретаря на клуб „Секвоя“. Оставаше само подписът на Лаура Бо Кармайкъл, за да бъде всичко в ред. Но тя още се колебаеше.

Самото решение за съвместни действия на клуб „Секвоя“ и организацията „Светлина и енергия за хората“ винаги я бе изпълвало със съмнения и преди да подпише договора, и след това.

Тези съмнения бяха подсилени от събитията на публичното обсъждане на проекта Турнипа, където според нея Бърдсонг се бе държал отвратително. Всичко в нея негодуваше срещу неговите просташки маниери, театрални прояви и циничния му речник.

Сега тя отново си задаваше въпроса: Дали не беше сгрешила, когато даде гласа си в подкрепа на това решение? Дали по някакъв начин толкова уважаваният клуб „Секвоя“ не развали репутацията си, като се свърза с тази организация? Ами ако всичко това стане публично достояние?

Може би трябваше да се присъедини към Присила Куин, която ясно изказа мнението си за Бърдсонг?

Лаура Бо Кармайкъл вече съжаляваше за решението си.

Тя остави чека настрани и се обади на Родерик Причет по вътрешния телефон:

— Родерик, би ли дошъл за момент?

— Струва ми се — каза му тя след няколко минути, — че можем да си помислим дали да плащаме втората вноска. Ако първата беше грешка, не е нужно да я правим по-голяма.

Родерик Причет изглеждаше учуден. Той свали очилата си и започна да ги бърше с кърпичка. Този типичен за него жест му позволяваше да спечели време.

— Не ви ли се струва, госпожо председател, че едно подобно действие би било нарушение на договора, подписан от нас и до момента надлежно изпълняван от ответната страна?

— Но дали е изпълняван? Какво получихме за първите двадесет и пет хиляди, истерията на Бърдсонг на обсъждането на Турнипа?

— Бих казал — продължи Причет, като внимателно подбираше думите си, — че Бърдсонг по този начин постигна много. Тактиката му беше определено груба, но той привлече вниманието на средствата за масова информация и го фокусира върху организациите, които се противопоставят на проекта Турнипа, докато аргументите на компанията Голдън Стейт почти не бяха отразени. Той също така успя да обезвреди основния им свидетел, Голдман, като отначало го провокира, а после се оттегли и го остави сам срещу всички, дори срещу собствената си компания.

— Съжалявам за случая — каза Лаура Бо Кармайкъл. — Познавам Ним Голдман от години, докато може и да се подвежда понякога, но е честен и почтен човек. Не заслужаваше това, което му се случи.

— При подобни случаи винаги ще пострада нечия репутация. Важното е, че от гледна точка на клуб „Секвоя“ това беше победа. И що се отнася до проекта Турнипа, убеден съм, че ще успеем.

— Никога не съм подкрепяла идеята да победим на всяка цена, с всякакви средства. Само един път се вслушах в подобен аргумент преди много години, за което ще съжалявам до края на живота си.

Родерик Причет потисна въздишката си. Той знаеше за вината, която Лаура Бо Кармайкъл изпитваше за случилото се в Хирошима и вече имаше начини да се справя с подобни ситуации, затова той продължи с по-мек тон:

— Може би просто не се изразих правилно. Исках да кажа, че тази договорка с Бърдсонг само ще ни помогне да постигнем целите си, които са най-хуманни. И двамата го знаем добре.

— Но къде отиват тези пари?

— Нещичко вероятно прибира самият Бърдсонг. В крайна сметка той губи доста време всеки ден: присъства на заседанията, разпитва свидетелите. После той има и съмишленици, които на няколко пъти изпълваха залата за заседания. Дори и само този факт показва на обществеността колко е силна опозицията срещу Турнипа.