Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Искате да кажете, че всичко това не е спонтанно? Че той плаща на тези хора да идват там?

— Съвсем не искам да кажа това. — Причет внимателно премисляше думите си, тъй като беше в течение на методите, използвани от Бърдсонг, но не беше подходящо да ги излага по този начин. — Нека поставим въпроса така, някои от тези хора имат разходи, отсъстват от работа. Същите тези хора бяха на годишното заседание на GSP & L.

— Наемни демонстранти и проваляне на годишното събрание на GSP & L? И всичко това с нашите пари?

— Позволете да ви напомня още нещо, госпожо председател, ние се съгласихме да сътрудничим със „Светлина и енергия за хората“ с пълното съзнание, че техните методи, как да кажа, са малко нетрадиционни. Наскоро аз прегледах бележките си от заседанието, на което решихме този въпрос, и там единодушно бяхме приели, че ще има неща, за които „би било по-добре да не знаем“. Това бяха точните думи на мистър Саундърс.

— Въпросът е доколко Ървин е бил наясно по онова време с методите на Бърдсонг?

— Аз мисля — каза сухо Причет, — че като на опитен адвокат тези неща не може да не са му били ясни.

Забележката беше основателна. Както знаеха и приятелите и враговете на Ървин Саундърс, той не се отличаваше с най-добрите маниери, особено в съдебната зала. Вероятно той най-прецизно от всички беше преценил евентуалното поведение на Бърдсонг.

Секретарят на клуба беше загрижен и за още нещо свързано със Саундърс, макар и да не го споменаваше на Лаура Бо Кармайкъл.

Скоро Родерик Причет предстоеше да се пенсионира и именно Саундърс би могъл да има решаващ глас в обсъждането на размера на неговата пенсия За служителите на клуба, които се пенсионираха, не съществуваше строго определена по размер пенсия, тя се решаваше за всеки поотделно, в зависимост от заслугите му. Родерик Причет усещаше, че не винаги е бил изряден и затова искаше да се представи пред Саундърс в най-добрата възможна светлина през оставащите месеци. В случая с обсъжданията на проекта Турнипа и Дейвид Бърдсонг му се предоставяше добра възможност за това.

— Говорили ли сте наскоро с Присила Куин? — попита Лаура Бо Кармайкъл.

— Не — отговори Причет с усмивка, — но без съмнение мисис Куин ще триумфира, ако вие откажете да подпишете чека. Предполагам, че няма да се стърпи и да каже на всички, че тя е била права, а не вие.

Действително, ако в този момент Лаура Бо Кармайкъл променеше решението си, все някой щеше да си спомни, че именно нейният глас е бил решаващ и тя освен всичко ще трябва да дава отчет за напразно похарчените двадесет и пет хиляди долара. И именно острият език на Присила Куин щеше да свърши тази работа.

Лаура Бо Кармайкъл подписа чека и го подаде на Родерик Причет.

По-късно същия ден чекът бе препратен на Дейвид Бърдсонг.

— Трябва да има повече насилие! Повече кръв! — Дейвид Бърдсонг ядосано удряше с юмрук по масата. — Трябва да разтърсим хората! Не го ли разбирате?!

Тънкото аскетично лице на Георгос Арчамболд беше почервеняло от упреците на Бърдсонг. Той се наклони над масата, която ги разделяше, и каза:

— Напълно го разбирам, но това, което искате, отнема повече време за подготовка и организация. Правя каквото е по силите ми, но не можем всяка вечер да изпълняваме подобни операции.

— Защо не? Вие само пускате някакви димки, а след това се излежавате по цял месец. Както ви казах, има достатъчно мангизи. Току-що получих допълнително от едно място.

— Парите са от голямо значение — съгласи се Георгос. — Но ние, а не вие поемаме рисковете.

— По дяволите! Точно вие трябва да поемете рисковете, та нали вие сте войник на революцията! Освен това и аз поемам рискове, но от друго естество.

— Какво ще кажете за последния ни удар? Токът беше спрян на повече от сто квадратни километра…

— Да, но какъв ефект имаше всичко това? Никакъв. Някой изпълни ли това, което искахме? Две дебели свине бяха убити, но на кой му пука за това!

— Трябва да призная, че бях разочарован, че нашите искания…

Бърдсонг рязко го прекъсна:

— И няма да ги изпълнят, преди да има тела на убити по улиците. Мъртвите трябва да всяват паника у живите. Това са поуките от всяка революция!

— Това всичкото ми е известно, но може би вие имате и някоя по-добра идея…

— Напълно си прав! Слушай ме сега внимателно.

Бърдсонг изведнъж сниши гласа си, ядът и презрението в него изчезнаха. Изглеждаше като учител, който се старае да научи на нещо ученика си.