Артър Хейли - Свръхнатоварване

Вече беше един часа през нощта, децата отдавна бяха заспали. Рут и Ним седяха в малката гостна.

— Разбира се — каза Ним.

Той отиде до барчето, приготви питието на Рут, а на себе си сипа чаша коняк. Като се върна до масата, той седна срещу жена си и каза:

— Е, хайде, изплюй камъчето.

Рут пое дълбоко въздух и каза:

— Спомняш ли си тази бенка, която ми изрязаха преди шест години?

— Да, спомням си. Защо ме питаш?

— Защото се оказа, че е била меланома.

— Какво?

— Меланома се нарича бенка, която съдържа ракови клетки. Именно затова ме посъветваха да я махна. Операцията беше проста и след това хирургът ми каза, че всичко е минало добре.

Рут продължи с глас, подобен на въздишка:

— Оказа се обаче, че тогава лекарите са сгрешили. Имало е ракови клетки, които са се разпространили. И сега се разпространяват по цялото ми тяло…

Тя едва намери сили да изрече последните думи. Рут въздъхна дълбоко и тялото й беше разтърсено от ридания.

За няколко мига Ним остана безмълвен, поразен, без да е в състояние да проумее това, което бе чул. След това, обхванат от ужас, от вина, от отчаяние и от жалост, той направи крачка към Рут и я взе в прегръдката си.

Той искаше да я успокои, да я облекчи по някакъв начин:

— Мила моя, любима, защо никога не си ми казала? За бога, защо?

Гласът на Рут беше заглушен от сълзи:

— Ние вече не бяхме близки както преди… Аз не исках да ме съжаляваш… пък и ти имаше други интереси, други жени.

Обхвана го чувство на срам и отвращение към самия себе си. Той падна на колене пред нея и като хвана ръцете й, промълви:

— Късно е да ти искам прошка, но ще го направя. Аз съм бил сляп егоист…

Рут само поклати глава:

— Не трябва да казваш всичко това.

— Искам да го кажа, понеже е самата истина. Едва сега разбирам много неща…

— Вече ти казах, Ним… не търся твоето съжаление.

— Погледни ме, Рут! Та аз те обичам!

— Сигурен ли си, че не го казваш само защото…

— Аз казах, че те обичам и това е самата истина. Винаги съм те обичал, просто съм се обърквал някак си, постъпвах глупаво. Просто ми трябваше нещо, което да ме върне към здравия разум! Кажи ми, късно ли е вече?

— Не — Рут се постара да се усмихне. — Аз никога не съм преставала да те обичам независимо от това, което ми причиняваше.

— Да, причиних ти много страдания.

— Е, може би все пак имаме за какво да благодарим на доктор Левин.

— Слушай ме, скъпа. — Ним търсеше подходящите думи, за да внуши на Рут повече оптимизъм. — Ние заедно ще се борим. Ще направим всичко, което е възможно. И нека никога повече да не говорим за раздяла или за развод.

Рут каза на висок глас:

— Аз никога не съм го искала… О, Ним, прегърни ме!

Той я прегърна и сякаш дълбоката пропаст между тях изчезна без следа.

— Много ли си изморена, за да ми разкажеш всичко тази вечер?

Рут само поклати отрицателно глава:

— И аз самата искам всичко да ти разкажа.

Те говориха още около един час, като Ним от време на време задаваше въпроси.

Преди около осем месеца Рут беше забелязала подутина от лявата страна на врата си. Лекуващият й лекар вече се беше пенсионирал и тя отишла при доктор Левин.

Докторът изразил своите подозрения и направил на Рут пълна серия от изследвания. Именно тези процедури обясняваха честите отсъствия на Рут през деня. Резултатите показали, че раковите клетки са се активизирали след шест години и са започнали бавно да се разпространяват из нейното тяло.

— В деня, в който научих, не знаех какво да правя.

— Както и да са били нещата между нас тогава, трябвало е да ми кажеш.

— Ти имаше толкова други неща в главата си. Това се случи по времето, когато Уолтър загина при експлозията в Ла Миссион. Просто реших да не ти казвам тогава.

— Родителите ти знаят ли?

— Не.

След като научила резултатите от изследванията, тя започнала да посещава местната поликлиника, където й провеждали химиотерапия и имунотерапия веднъж седмично. Тя свалила няколко килограма и не се чувствала особено добре, но честите отсъствия на Ним от вкъщи не са му позволили да заподозре нещо.

Ним стисна главата си с двете си ръце. Чувството за вина у него се засилваше с всяка изминала минута. Той подозираше Рут във връзка с друг мъж, докато тя е ходила на процедури…

След това доктор Левин я посъветвал да се подложи на някакъв нов вид лечение в една клиника в Ню Йорк. Именно там Рут бе прекарала двете седмици, когато не си беше вкъщи.

Ним не знаеше какво да каже.