Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Станалото станало. Ти не си могъл да предположиш подобно нещо.

Ним най-сетне събра сили за въпроса, който най-много го измъчваше:

— Какво казват за бъдещото развитие на болестта? Какви са техните прогнози?

— Лек за тази болест не съществува, а за операция е вече твърде късно… Мога да живея още много години, но и това никой не знае със сигурност. Дори не зная дали трябва да продължа лечението в Института „Слоун — Кеттеринг“ в Ню Йорк.

— Бих искал утре, всъщност вече е „днес“, да говоря лично с доктор Левин. Имаш ли нещо против?

— Как бих могла да имам нещо против. Толкова хубаво е да имаш на кого да се опреш. О, Ним, имах толкова голяма нужда от теб!

Ним отново я прегърна и след като загасиха лампите, те се качиха в спалнята си.

Те спаха за първи път от толкова месеци в едно легло и на разсъмване, с първите слънчеви лъчи, се любиха.

Ним беше пристигнал в Сан Хоакин Вели рано сутринта, за да обясни някои неща на Пол Шърмън Йейл по практическото използване на електрическата енергия в селското стопанство. Калифорнийските фермери консумираха една десета част от енергията, произвеждана от GSP & L. В същия този район бяха разположени и собственостите на фамилния тръст „Йейл“.

По-късно същия ден бившият член на Върховния съд щеше да представлява GSP & L като неин говорител на регионалните обсъждания на проекта Турнипа. По този начин се даваше възможност на обществените лидери и гражданите от различни райони да споделят вижданията си по енергийния въпрос и да обявят своите нужди. В района на Сан Хоакин спирането на тока сериозно заплашваше благосъстоянието на земеделието, така че в лицето на неговите жители проектът Турнипа имаше доста поддръжници.

Естествено, имаше и противници на проекта.

По време на обяда в Хилтън Ним продължаваше да инструктира Пол Шърмън. Задачата му се оказа лесна, тъй като Пол Шърмън притежаваше удивителна памет и рядко се налагаше да повтаря два пъти обясненията си. За Ним оставаше надеждата, че и той когато стане на осемдесет години ще притежава също толкова бистър ум.

Главната тема на разговора беше водата, тъй като деветдесет процента от електроенергията, консумирана от стопанствата в Сан Хоакин Вели, отиваше за помпането на вода от кладенците, която се използваше за напояване. Спирането на електроенергията би било гибелно за фермерите от района.

— Спомням си времето, когато тази долина беше пустиня. Това беше през 20-те години. Тогава на никой и през ум не му минаваше, че някога тук ще се отглежда нещо. Дори индианците я наричаха Пустата долина — спомняше си Пол Шърмън.

— Е, тогава сигурно още не са били чували за приложението на електроенергията в селското стопанство.

— Да. Точно тя извърши чудеса. „Пустинята ще се възрадва и розите ще цъфнат“, както бе казал Исая. Бих могъл да го добавя към изявлението си. Изреченията от Библията обикновено придават на всяко изказване определена изисканост, нали?

Ним не успя да отговори, тъй като към тях се приближи салонният управител:

— Господин Йейл, търсят ви по телефона.

Пол Шърмън Йейл говори около пет минути по телефона, като си водеше бележки. Когато се върна на масата, лицето му сияеше.

— Новини от Сакраменто, Ним. Отлични новини. Освен че губернаторът ще присъства на обсъждането днес, ще направи и изявление в подкрепа на проекта Турнипа. Ще бъде изтъкнато, че изявлението се прави според дълбока вътрешна убеденост и че проектът Турнипа е от жизнено важно значение за развитието на Калифорния.

— Е, вие наистина успяхте — каза Ним. — Поздравления!

— Трябва да призная, че и аз съм много доволен — каза Пол Шърмън Йейл, като гледаше часовника си. — Какво ще кажеш да се поразтъпчем малко и да отидем пеша до залата?

— Аз ще ви изпратя, но няма да влизам. Нали знаете, че съм „персона нон грата“ на подобни места.

Залата се намираше на около десет минути път от хотела. Денят беше слънчев и приятен и те вървяха бодро, всеки потънал в мислите си.

Ним си мислеше за Рут, както обикновено напоследък. Беше изминала седмица и половина от деня, в който той откри, че животът й е застрашен. Той не бе го споделял с никой.

Разговорът, който проведе с доктор Левин, не беше песимистичен, но и не даваше особени надежди.

— Съпругата ви може да живее още дълги години. Но също така трябва да сте наясно, че състоянието й е възможно рязко да се влоши. Но едно усърдно лечение би могло да бъде само в нейна полза и да отложи този момент.