Артър Хейли - Свръхнатоварване

Рут трябваше да отиде в Ню Йорк, за да могат на място да преценят дали новите методи на Института „Слоун — Кеттеринг“ биха могли да й помогнат. И за двамата обаче животът в неизвестност беше равносилен на това да стоят на ръба на пропастта.

— Единственият съвет, който мога да ви дам, е този, който казах и на жена ви. Трябва да живеете ден за ден и недейте да й позволявате да отлага неща, които иска и може да направи. Но възможно е и аз или вие да умрем още утре от сърдечен удар или при катастрофа, а жена ви да ни надживее.

Докторът въздъхна:

— Съжалявам, Ним, може би всичко това ти се струва празни приказки. Знам, че искаш да знаеш нещата със сигурност. Всеки би искал на твое място. Но съветът, който ти дадох, е най-сигурното, което бих могъл да ти кажа.

Ним се опитваше да прекарва възможно най-много време с Рут. Ето и днес би могъл да остане във Фресно, но той си беше уредил да се върне със следобедния самолет и да си бъде вкъщи за вечеря.

Мислите му бяха прекъснати от Пол Шърмън Йейл:

— Не са ли прекалено много хората по улиците за това време на деня?

Ним се огледа:

— Прав сте.

Хората се движеха в същата посока, като някои от тях бързаха, сякаш искайки да изпреварят останалите. По пътя те видяха и много коли, в които основните пътници бяха жени и младежи.

— Може би някой е пуснал слуха, че вие сте пристигнали — каза Ним.

Пол Шърмън само се усмихна:

— Дори и така да е, моят чар не би могъл да привлече тълпи с подобни размери.

Те се приближиха към сградата. На поляната отпред също имаше много хора.

— Ако искате нещо да разберете, най-добрият начин е да попитате — каза Пол Шърмън.

Той се доближи до един мъж с работен гащеризон и го попита:

— Знаете ли защо са се събрали тези хора тук?

— Не сте ли чули?

— Щях ли иначе да питам?

— Ще дойде Камерън Кларк.

— Актьорът?

— Че кой друг. Ще се изказва… Цяла сутрин говорят за това по радиото.

— Къде ще говори? — попита Ним.

— Кой го интересува? Хората просто искат да го видят.

Пол Шърмън и Ним размениха погледи, тъй като и на двамата им хрумна една и съща мисъл.

— Скоро ще разберем — каза Йейл.

В този момент към сградата се приближи черна лимузина с полицейски ескорт. От тълпата се чуха гласове:

— Ето го! Ето го!

Когато колата спря, шофьорът излезе, за да отвори задната врата. От нея излезе строен, невисок млад мъж с руса коса, облечен с лек бежов костюм. Тълпата възликува:

— Камерън! Хей, Камерън!

Камерън помаха на тълпата с царствен жест. Той беше новата звезда на Холивуд. Лицето му бе познато на милиони негови почитатели от Кливлънд до Калкута, от Сиатъл до Сиера Леоне, от Бруклин до Багдад. Дори и Пол Шърмън Йейл бе чувал за Камерън Кларк. Самото присъствие на звездата беше способно да доведе тълпата до екстаз. Полицията знаеше това и се стараеше да контролира тълпата, доколкото беше възможно.

Фотографите и екипът на телевизията снимаха, без да спират. Започнаха интервютата:

Въпрос: Мистър Кларк, защо сте тук днес?

Камерън Кларк: Тук съм като редови гражданин, за да протестирам срещу необмисления и абсолютно ненужен проект, който би могъл да унищожи една прекрасна природна местност, Турнипа.

Въпрос: Това са много силни думи, мистър Кларк. Бихте ли обяснили вашата позиция?

Камерън Кларк: Разбира се. Проектът е необмислен, понеже не е съобразен със защитата на околната среда. Замисълът е недостоен, тъй като се гонят големи печалби за GSP & L, която не се нуждае чак толкова от тях. Ненужен е, тъй като има и други източници на електроенергия, а и намаляването на разходите би могло да обезсмисли подобни начинания.

Ним и Пол Шърмън бяха съвсем наблизо и чуха всичко.

— Той сякаш рецитира стихотворение — каза Ним. — Чудя се кой ли му е измислил текста?

Въпрос: Какъв е другият източник, който споменахте?

Камерън Кларк: Слънчевата енергия.

Въпрос: Вярвате ли, че е възможно използването на слънчевата енергия в дадения момент?

Камерън Кларк: Определено да. Но няма и смисъл да се бърза. Всичките тези приказки за недостиг на електроенергия са пропаганда на електрическите компании.

Някой от тълпата се провикна:

— А така, Камерън! Така им се пада на онези мошеници! Давай!

Актьорът погледна към тълпата, махна с ръка и се усмихна.

Ним се обърна към Пол Шърмън:

— Мисля, че чухме достатъчно, мистър Йейл. Сега позволете аз да тръгвам. Що се отнася до обсъждането, предвижда се голям спектакъл.

— Знам и кой ще бъде звездата — каза Пол Шърмън. — Благодаря за помощта, Ним. Можете да тръгвате.