Артър Хейли - Колела

Само чернокожият в тази страна действително познава бездната на животинско отчаяние и пълна деградация, до която стига американският затворник. Разбира се, белите затворници също страдат, с тях също се отнасят зле, но те никога не могат да изпитат това, което са принудени да понасят чернокожите. Наистина някои затвори са подобри от други, но разликата между тях е такава, че човек се сеща за твърдението, според което някои части на ада били с десетина градуса по-хладни от останалите. Чернокожият обаче знае, че независимо от затвора, в който е попаднал, той ще си получи пълната порция малтретиране и унижения, че ден и нощ е заплашен от грубо физическо насилие, включително опасни наранявания. А в случай че този затворник е физически слаб като Роли — нещо, което по принцип се дължи на дълги години недохранване и крехко по рождение здраве, — тогава мъките му стават просто непосилни.

Страховете на младия негър се подсилваха и от опасението, че при евентуален обиск в стаята му ще бъде открито известно количество марихуана. Той самият пушеше по малко, но по-голямата част от това количество беше за продажба. Печалбата му беше нищожна, но това бе единственият начин за преживяване през няколкото месеца след освобождаването му от затвора. За полицията обаче марихуаната би била съвсем достатъчен повод да го предаде отново на прокурора. След което го чакаше пак затвор.

Ето защо още същата нощ, изнервен от предположението, че може би вече е следен, Роли Найт закопа марихуаната в едно запустяло място с ясното съзнание, че и последният му източник на препитание изчезва.

Тази мисъл се въртеше в главата му и на следващата сутрин и именно тя го накара да извади смачканата картичка, която бе получил от чернокожия полицай. В резултат не след дълго се озова пред Центъра за набиране на работна ръка за автомобилните компании. Влезе вътре без особени надежди — толкова дълго време не беше очаквал нищо хубаво от живота, че надеждата беше напълно непознато за него чувство. Ето в какво се състои огромната невидима пропаст, която разделя имащите от нямащите като Роли Найт; включително и онези от имащите, които се опитват да разберат по-малко щастливите си братя, но за съжаление рядко успяват.

Отиде в Центъра и поради простия факт, че нямаше какво да прави.

Сградата беше близо до Дванайсета улица и подобно на повечето постройки в „черното дъно“ на гетото, представляваше паянтова съборетина без стъкла на прозорците, само някои от които бяха предпазени от капризите на времето с прегради от набързо сковани дъски. Допреди няколко месеца постройката стоеше празна и бързо се рушеше. Дори и сега след грубото боядисване и повърхностно потягане разрухата продължаваше да личи. Хората, които работеха там, често се питаха дали някоя сутрин няма да я намерят срутена.

Все пак старата постройка и двете съседни къщички изпълняваха една важна функция — те бяха предният пост на програмата за набиране на неквалифицирани работници за автомобилните компании.

Тази програма наричаха „помощна“. Създадена след големите расови вълнения в града, тя представляваше опит да се осигури работа на забравените от всички обитатели на черното гето, които години наред се водеха безработни в различни статистически справочници. Въведоха я автомобилните компании, а след това към нея се присъединиха и други. Естествено, общественото мнение беше обработено по подобаващ начин и всички научиха за хуманните подбуди на автомобилните магнати. По-цинично настроените наблюдатели обаче твърдяха, че същите тези магнати просто се страхуват от една неизменно войнствено настроена общност, с която, волю-неволю, трябва да съжителствуват. Не бяха малко тези, които съвсем иначе обясняваха „хуманните“ подбуди на автомобилостроителите. Те припомняха, че програмата се е родила едва след като пламъците на горящия град през онази 67-а година буквално облизали главната квартира на „Дженеръл Мотърс“. Бяха прави във всичко с изключение на факта, че първата стъпка направиха не „Дженеръл Мотърс“, а „Форд“.

Но независимо от подбудите всички бяха единодушни по три съществени пункта: „помощната“ програма бе крачка напред. Тя трябваше да бъде направена поне двайсет години по-рано. Никога нямаше да бъде направена обаче, ако не бяха бунтовете през 67-а година.

Общо взето, въпреки многобройните грешки и недомислия програмата действуваше успешно. Автомобилните компании снижиха изискванията си и много от отхвърлените преди хора получиха работа. Както се очакваше, един немалък процент от тях отпаднаха, но в същото време удивително голям брой доказаха, че всичко, от което се нуждае неудачникът, е просто малко шанс. В деня, в който там се появи Роли Найт, служителите й вече бяха натрупали значителен опит.