Артър Хейли - Колела

Той седна в чакалнята, където върху наредените в редици столове седяха четирийсетина мъже и жени. Подобно на търсещите работа хора, и столовете бяха с най-различни форми и модели. Все пак хората имаха нещо общо помежду си — всички до един бяха чернокожи. Разговори почти не се водеха. Роли Найт трябваше да чака почти час, преди да го повикат. През цялото време дремеше — именно този навик му помагаше да не забелязва дългите празни дни, които съвсем не бяха малко в живота му.

Беше все още сънен, когато го повикаха в една от шестте кабинки. Спря поглед на човека зад бюрото и се прозя.

Служителят — бузест негър на средна възраст, беше облечен в спортно сако и тъмна риза с отворена яка. На носа му бяха закрепени солидни очила с рогови рамки.

— Чакането винаги уморява — усмихна се приятелски той. — Баща ми казваше, че когато човек седи на задника си, се уморява повече, отколкото когато цепи дърва. И по този случай аз самият съм нацепил доста дърва!

Роли Найт погледна ръцете му и каза:

— Ама май отдавна не си пипал брадва…

— Тук сте прав — отвърна служителят. — И това ми помага да установя нещо друго — вие сте човек, който вижда нещата и мисли. Въпросът ми е дали се интересувате от цепенето на дърва или от някоя друга, не по-малко трудна работа?

— Де да знам — отвърна Роли и започна да се чуди защо изобщо беше дошъл тук. Скоро щяха да стигнат до затворническото му минало и да сложат точка.

— Но вие сте тук, защото се нуждаете от работа, нали? — Служителят хвърли поглед към жълтата бланка, която една от секретарките навън беше попълнила. — Така ли е, мистър Найт?

Изненадан от това „мистър“, Роли само кимна с глава. Не можеше да си спомни кога за последен път го бяха наричали така.

— Да започнем с данните ви — каза служителят и притегли към себе ри кочан с печатни формуляри. Кандидатите за работа отдавна вече не попълваха въпросниците сами, тъй като в миналото доста хора отпадаха по простата причина, че едва четяха и пишеха и не бяха в състояние да отговорят на едно от най-важните изисквания на съвременното бюрократично общество — да попълнят формуляр. Сега това вършеха служителите и то беше важна част от нововъведенията в програмата.

Повечето въпроси отхвърлиха бързо.

Име: Найт, Роланд Джоузеф Луис. Възраст: двайсет и девет години. Адрес: той го продиктува, без да споменава, че тясната стаичка в дъното на коридора принадлежи на друг човек, който само временно го беше приютил. Не спомена също, че още следващата седмици този адрес може да се окаже невалиден, ако на собственика му хрумне да го изхвърли. Но по-голямата част от живота си Роли беше прекарал именно в подобни стаички, в разни приюти или просто на улицата.

Родители: той продиктува имената. Фамилиите им се различаваха, тъй като родителите му не бяха женени, нещо повече — дори не бяха живели заедно. Служителят го прие като нещо напълно нормално. Роли отново не добави онова, което си спомни: знаеше кой е неговият баща само защото майка му често споменаваше името му. Смътно си спомняше, че веднъж: дори го беше видял: начумерен плещест мъжага с белег на лицето, който не прояви никакъв интерес към сина си. Преди време някой му каза, че баща му е в затвора с доживотна присъда. Нямаше никаква представа дали е още там, или вече е умрял. За майка си, с която малко или повече беше живял, преди улицата да го погълне (приблизително до петнайсетгодишната си възраст), знаеше само, че в момента се намира в Кливланд или Чикаго. Няколко години не беше чувал нищо за нея.

Образование: осми клас. В училище се проявяваше като умно и паметливо момче. И сега си беше такъв, когато се сблъскваше с нещо непознато. Но отдавна вече знаеше колко много трябва да се учи един чернокож, ако иска да се измъкне от тинята. И знаеше, че никога няма да го направи.

Последна месторабота: Напъна се да си спомни имена и адреси. След училище се беше захващал с цял куп неквалифицирани дейности — почистваше автобуси, ринеше сняг, миеше коли. После дойде голямата криза от 1957 година и в Детройт вече не се намираше никаква работа. Затъна в безделие, което се нарушаваше единствено от периодичното ровене из боклуците, дребните кражби и първата присъда за задигане-то на някаква кола.

— Имате ли досие в полицията, мистър Найт? — попита служителят.

— Имам.

— Страхувам се, че ще ми бъдат необходими известни подробности. Трябва да ви предупредя, че всичко се проверява, затова е по-добре сам да ми кажете истината.