Артър Хейли - Колела

— Нали затуй съм дошъл?

Какво още иска тоя мръсник? Да му целуне краката ли?

— Приемам отговора ви за положителен. Ще минете неколкоседмичен курс на обучение, който също ще ви се заплаща. Оттатък ще ви запознаят с подробностите — къде да отидете, кога ще започнете. А, и още нещо…

Роли безпогрешно отгатна, че сега идва ред на проповедите. Май тоя бял негър ще се окаже някой смахнат холиролър 18 18 Член на религиозната секта „Петдесетници“, която е характерна с фанатичните си проповеди — Б.пр. !

Служителят свали poговите си очила, облегна се на бюрото и преплете пръсти.

— Вие сте умен, умеете да пресмятате. Разбирате, че в момента получавате отсрочка, коя го се дължи на благоприятно за вас стечение на обстоятелствата. Днес хората във фирми като нашата проявяват съзнание, което невинаги са имали. Независимо че идва късно, то вече е факт, а и много други неща се променят. Няма значение дали го. Вярвате, или не. — Топчестият служител със спортното сако взе един молив, повъртя го из ръцете си, после го остави обратно на масата и продължи: — Може би никога досега не сте получавали отсрочка и тази ви е първата. Аз поне съм склонен да мисля така. Но не бих си свършил работата както трябва, ако не ви предупредя, че за човек с вашето досие друг шанс няма да има… поне при нас. Много хора минават оттук. Някои от тях успяват да се закрепят, други — не. Успяват онези, които искат. — Служителят впи настойчив поглед в Роли. — Стига сте били глупак. Найт, възползувайте се от шанса си! Друг съвет не мога да ви дам. — После протегна ръка и добави: — Желая ви успех!

С чувството, че е бил изигран, без да знае точно как, Роли неохотно пое протегнатата ръка.

Отвън му обясниха как и къде да отиде на работа.

Курсът на обучение, финансиран от компанията и от правителствени субсидии, продължаваше два месеца. Роли Найт издържа десет дни.

В края на първата седмица получи чек за сума, каквато отдавна не беше виждал в ръцете си. Двата почивни дни преминаха в непрекъснат запой, но в понеделник все пак успя да стане навреме за автобуса, който го отведе в учебния център на другия край на града.

Във вторник обаче умората го надви. Събуди се едва когато слънцето огря лицето му през отдавна немитите стъкла на прозореца. Сънливо се надигна, премигна няколко пъти и погледна навън. Уличният часовник сочеше почти пладне.

Знаеше, че се е провалил и пак е без работа. Реагира с пълно безразличие. Не изпита нищо подобно на разочарование, защото още от самото начало знаеше как ще завърши всичко това. Кога и по какъв начин ще настъпи краят, беше просто подробност.

Роли Найт и десетки хиляди като него никога не използуваха житейския си опит за придобиване на известна далновидност. Когато си се родил без нищо, когато не получаваш нищо и си се научил да живееш без нищо, далновидност просто не съществува. Съществува само днешният ден, сегашният миг. Голяма част от невежите и плиткоумни мислители от света на белите наричат това състояние „некадърност“ и безпощадно го заклеймяват. Социолозите, които притежават по-голяма доза съчувствие и отзивчивост, нарекоха този синдром „ориентация към настоящето“ и „недоверие в бъдещето“. Роли никога не беше чувал подобни фрази, но те съвсем точно се покриваха с инстинктите му. В този миг инстинктът му прошепваше, че все още е уморен, и той отново си легна.

През следващите дни не направи никакъв опит да се върне в учебния център или в кантората за наемане на работна сила. Отново започна дa се шляе и да виси по ъглите. Понякога успяваше да изкара някой долар, понякога — не. Но най-странното беше, че ченгето, с което се беше сдърпал, го бе оставило на мира.

Цялата му трудова дейност беше свързана с една-единствена последица — или поне в онзи момент изглеждаше така.

Около месец по-късно в стаята, която все още обитаваше по милост, се яви един посетител. Той се оказа инструкторът от учебния център, когото Роли Найт добре помнеше — едър и червендалест бивш заводски майстор с изтъняла коса и голямо шкембе. Беше се задъхал от изкачването на стълбите до третия етаж.

— Ти защо напусна? — рязко запита той.

— Спечелих Ирландската регата 19 19 Ежегодно гребно състезание в щата Мичман с големи награди за победителите — Б.пр. , човече. Вече нямам нужда от работа.

— Какви хора! — Посетителят с отвращение оглеждаше мизерната стаичка. — Само като си помисля, че нашите данъци отиват за такива като тебе, и направо ми призлява! Ако зависеше от мен… — Той остави изречението си недовършено и извади някаква хартия. — Я се подпиши тук. Вътре пише, че не искаш вече да посещаваш курса.