Артър Хейли - Колела

Независимо от напрежението, тревогите и съмненията си младият автомобилен дизайнер рядко биваше мрачен и почти винаги успяваше да запази ведрото си настроение. Но ден като този идва твърде много за всеки истински калифорниец, помисли си той. През зимата Детройт е направо ужасен!

Преди няколко минути успя да стигне до колата си, паркирана между сградите на Конгреса и Шелби. Пронизващият вятър носеше ледените дъждовни капки с невероятна скорост, а движението беше толкова оживено, че Брет едва успяваше да пресече улиците на пешеходните пътеки. Принуден да виси безпомощно по пресечките, той, естествено, се измокри до кости.

А и този град… Пфу! Винаги мръсен и потискащо грозен, днес бе направо нетърпим с това оловно небе и студен дъжд! Сякаш някой ръси сажди върху мрачна гробница! По-лошо ставаше само през март и април, когато замръзналият и почернял сняг започваше да се топи. Сигурно и тогава има хора, които не обръщат внимание на градската грозота. За съжаление той не беше от тях.

Най-накрая се добра до колата си и първата му работа беше да включи отоплението и чистачките. Въздъхна с облекчение, забелязвайки, че навън дъждът продължава да се усилва. Паркингът беше задръстен и трябваше да изчака преместването на колите На идване се обади на служителя при входа, но той все още беше през няколко коли.

Докато чакаше, Брет си спомни, че пристигна да работи и живее в Детройт точно в ден като този. Автомобилните компании бяха пълни с калифорнийци като него, които, завършили Колежа по дизайн към лосанжелеския Център на изкуствата, поемаха към Детройт в началото на зимата, веднага след получаване на дипломите си. За някои от тях градът се оказваше толкова шокиращо мрачен, че не издържаха и почти веднага се връщаха на запад да си търсят друга работа. Но макар и здравата разтърсени, повечето оставаха. Трябваше да мине известно време, за да открият и добрите страни на този град — Детройт е културен център с традиции, особено по отношение на изобразителното изкуство, музиката й театъра, а щатът Мичиган със своите уникални девствени езера предлага чудесни възможности за спорт и туризъм през цялата година.

„Но къде, по дяволите, изчезна тоя паркингджия — раздразнено се запита Брет — Няма ли най-сетне да премести тези коли отпред?“

Лошото му настроение се дължеше до голяма степен на поредицата дребни неблагополучия, които го преследваха през целия ден. Беше се уговорил да обядва в хотел „Поншартрен“ с приятеля си Ханк Крейсъл, който притежаваше предприятие за производство на резервни части. Но когато се добра до хотела, откри, че гаражът е препълнен, и се наложи да паркира няколко пресечки по-нататък. Естествено, изминавайки обратния път пеш, той стана вир-вода В хотела пък завари бележка, с която Крейсъл се извиняваше, че няма да може да дойде. Наложи му се да обядва сам, след като беше изминал цели двайсет километра в дъжда. Имаше и някои други неща за уреждане в центъра, които му отнеха останалата част от следобеда. Докато се придвижваше пеш, откри, че сякаш всички грубияни на света се бяха наговорили да му свирят с клаксоните си и въпреки усилващия се дъжд да пренебрегват предимството му на пешеходните пътеки.

Именно тези невъзпитани шофьори го дразнеха най-много. В нито един от познатите му градове (включително Ню Йорк) водачите не бяха толкова груби и безпардонни като тези, които кръжат с возилата си из улиците и магистралите на Детройт. Вероятно това явление се дължеше на факта, че целият град си изкарва хляба от автомобилите, превърнали се в символ на мощ. Но тъй или иначе, зад волана на колата си жителят на Детройт се превръщаше в истински Франкенщайн. Голяма част от пришълците, първоначално потресени от безцеремонното и грубо отношение на шофьорите, скоро започваха да се държат по същия начин просто защото друг не беше възможен. Брет беше от малцината, които така и не успяваха да се приспособят. Привикнал на пословичното калифорнийско кавалерство, той продължаваше да се дразни от кошмарния начин, по който се караше тук.

Явно служителят от паркинга беше забравил, че трябва да премести колите отпред. Брет проумя, че ако иска скоро да се измъкне, ще трябва да излезе и да го потърси независимо от дъжда. Изруга и отвори вратата. Но когато откри служителя; той преглътна протестите си, тъй като човечецът беше измокрен до кости и едва се държеше на краката си. Даде му почерпка и посочи колите, които му пречеха да излезе. В края на краищата има поне своя уютен и топъл апартамент, където не след дълго ще се приюти, помисли си той по обратния път. А онзи човечец положително е лишен от подобна перспектива. Апартаментът на Брет се намираше в сградата Кънтри Клъб Менър в квартала Бърмингам. Сети се, че тази вечер ще му гостува Барбара, обещала да приготви нещо вкусно за вечери.