Артър Хейли - Колела

— Ето и второто ви питие, приятелю. Мисля, че имате нужда от него. — Дизайнерът отпи от своята чаша и попита: — Предполагам, че това, което казвате, има пряка връзка с фокусите ви на паркинга преди малко?

Уингейт кимна:

— И за това трябва да ме извините. Но просто щях да се пръсна! — После добави, вече с по-спокоен тон: — Предполагам, че вече съм изпуснал парата.

— Парата е просто едно бяло облаче — вметна Брет. — Наясно ли сте за източника й?

— Не съвсем. Чували ли сте нещо за програмата, която носи името „Работа за безнадеждните“?

— Името ми е познато, но без подробности. — Брет си спомни, че от известно време насам Барбара Залески се интересуваше от този проблем, който имал някаква връзка с новата й задача в агенцията.

Сивокосият кадровик му разясни накратко същността на програмата — нейната насоченост към жителите на гетото и постоянните безработни, описа му канторите за наемане на работна ръка, които са открили в тези райони компаниите от Голямата тройка. Обясни му, че за успеха на програмата се разчита на качествата на отделния индивид.

— Въпреки някои разочарования програмата е полезна — обобщи Уингейт. — Над петдесет процента от хората, на които сме предложили работа, се задържат на нея. А това надхвърля и най-оптимистичните ни прогнози. Имаме сътрудничеството на профсъюзите, получаваме подкрепа и от други места, а средствата за информация също помагат, като рекламират нашата дейност. Ето защо много боли, когато ножа ти забиват хора от собствената ти компания!

— Кой ви е забил нож? — попита Брет.

— Ще трябва да започна по-отдалеч, за да ви стане ясно — отвърна Уингейт и с крайчеца на дългия си тънък пръст разбърка леда в чашата. — Повечето от хората, които наехме, никога в живота си не са имали постоянна работа. Главно защото никой не им я е предлагал. Да работиш постоянно като повечето от нас, означава да придобиеш определени навици — да ставаш рано за първия автобус, да свикнеш да ходиш на работа пет дни в седмицата. Но ако никога не си правил подобно нещо, ако тези навици ти липсват, ти твърде много заприличваш на човек, който се е захванал да учи чужд език. Трябва ти време. Наречете го вpeмe за преустройство, време за превключване, ако щете. Откакто се заехме с тази програма, доста неща ни се изясниха. Разбрахме, че някои хора (далеч не всички, разбира се) не могат да придобият сами подобни навици. Трябва им малко външна помощ.

— Май и аз съм от тях — намеси се Брет. — Изобщо не мога да свикна с ранното ставане.

— Мога да ви пратя някой от Отдела за служебни контакти. Ще ви държи сметка, ако престанете да ходите на работа. Но има и нещо друго — част от новоназначените работници пропускат по някой работен ден или просто закъсняват с час-два. И се отказват. Вероятно не са го направили нарочно, а просто така са се стекли обстоятелствата. Те обаче остават с убеждението, че ние сме лишени от всякаква гъвкавост й че след подобно провинение губят мястото си автоматически.

— А в действителност не го губят, така ли?

— Разбира се, че не! Правим най-различни отстъпки просто защото искаме нещо да се получи. На сънливците раздаваме безплатно евтини будилници. Едва ли ще ми повярвате, ако ви кажа, че много от тях виждат подобна вещ за пръв път в живота си! Имам разрешение от ръководството да купувам будилници на едро и в кабинета ми те са повече, отколкото кламерите в някоя обикновена канцелария!

— Да не мръдна оттук, ако някога дори за миг съм подозирал всичко това! — възкликна Брет. Трудно му беше да повярва, че една гигантска автомобилна компания, изплащаща на своите служители милиарди долари годишно за заплати, ще вземе да се занимава със събуждането на шепа сънливци!

— Разказвам ви всичко това, за да ви насоча към един конкретен факт — продължи Ленард Уингейт. — Когато някой от наетите чрез нашата програма работници не се появи на работното си място или в Центъра за квалификация, съответният ръководител е длъжен да се свърже с моите хора, които пък са преминали специална подготовка. И нещата обикновено се оправят, ако, разбира се, случаят не е от най-безнадеждните.

— Но това невинаги става, така ли? И то е причината за одевешното ви състояние?

— Отчасти. Има още куп проблеми. — Човекът от „Кадри“ глътна останалото в чашата му уиски и продължи: — Например квалификационните курсове, които траят два месеца. Във всеки от тях се обучават по около двеста човека.

Брет направи знак на бармана да напълни чашите им и каза: