Артър Хейли - Колела

— Съжалявам — каза Брет. — Ужасно съжалявам! — Помълча, после попита: — Женен ли сте?

— Да, но какво значение има това?

— Вижте, у дома е приятелката ми, която приготвя нещо за хапва-не. Защо не дойдете на гости?

Уингейт се поколеба от учтивост, но Брет настоя.

Пет минути по-късно двамата пътуваха към Кънтри Клъб Менър.

Когато пристигнаха, Барбара отдавна шеташе из кухнята, тъй като притежаваше свой ключ от апартамента. Във въздуха се носеше съблазнителният аромат на печено агнешко.

— Хей, готвачко! — провикна се от антрето Брет. — Излез да посрещнеш един гост!

— Ако е жена, сам ще си довършиш вечерята — долетя отвътре гласът на Барбара, а след миг се появи и самата тя: — А, не е жена… Здравейте.

Върху строгото костюмче от трико, с което ходеше на работа в детройтското бюро на агенцията, беше завързала тънка престилчица. Това съвсем не разваля общото впечатление от безупречната й фигура, с одобрение отбеляза Брет. Усети, че и Ленард Уингейт е стигнал до подобно заключение. Както обикновено тъмните очила стояха забравени високо в гъстите и кестеняви коси. Брет се пресегна да ги снеме, после леко я целуна. Представи ги един на друг и важно заяви на Уингейт:

— Това е любовницата ми.

— Просто много му се иска да е така — поясни Барбара. — Но не е. А за да си го върне, той на всички разправя обратното!

Както беше очаквал Брет, Барбара и Ленард Уингейт бързо намериха общ език. Докато двамата разговаряха, Брет отвори бутилка „Дом Периньон“ и напълни чашите. Барбара час по час се извиняваше и отскачаше до кухнята.

По време на едно от отсъствията й Уингейт обходи с поглед просторния хол и каза:

— Хубава ви е къщичката.

— Благодаря — усмихна се Брет.

Беше наел този апартамент преди около година и половина и сам се зае с вътрешното му обзавеждане. То напълно отговаряше на предпочитанията му към модерния дизайн и ярките тонове. Преобладаваха яркожълтото, бледоморавото, червеното и кобалтовозеленото. Нанесени с фантазия, те образуваха привлекателно и хармонично цяло. На места ярко, а на други умело туширано, осветлението подчертаваше и допълваше цветовете. Общият ефект беше изключително оригинален — създаваше се впечатление за наличието на различни настроения в едно-единствено помещение.

Полуотворена врата в единия край на хола водеше към друга стая.

— Тук ли работите? — попита Уингейт.

— Обикновено да — кимна Брет и махна по посока на открехната-та врата. — Ей там ми е мислителницата. Особено когато съм на творческа вълна и имам нужда от тишина и спокойствие. В онзи Тадж Махал 20 20 Мавзолей от бял мрамор, който могулският император Шах Джахан построил за любимата си съпруга на мястото, където днес се намира индийският град Агра. Синоним на великолепие. — Б.пр. с неговите звукови ефекти, това е невъзможно — говореше за Центъра за проектиране и промишлен дизайн.

— И други неща прави тук — намеси се току-що влязлата Барбара. — Елате, Ленард, ще ви покажа.

Уингейт се подчини на поканата, а Брет ги последва.

Колоритно и не по-малко приятно от хола, другото помещение беше обзаведено като ателие, с всичко необходимо за един дизайнер творец. Купчината смачкана копирна хартия на пода до чертожната маса свидетелствуваше за последната серия скици на Брет, който, подобно на повечето свои събратя, късаше и хвърляше, докато не останеше доволен. Върху корковия плот над масата беше забодена последната скица, изобразяваща задна автомобилна броня.

Уингейт я посочи и попита:

— Това ще бъде ли произведено в действителност?

Брет поклати глава:

— Едва ли… Човек си играе с идеите, просто ги изпуска като… като въздишка. Понякога по този начин стигаш до нещо, което може да се окаже полезно. Тази скица не е такава. — Той откъсна листа и го смачка в юмрук, после добави: — Ако някой вземе да събере всички боклуци, предшествуващи създаването на една нова кола, сигурно ще напълни с тях целия Кобо Хол!

Барбара включи страничната лампа, която освети един статив, разположен в дъното на помещението и покрит с парче плат.

— Но това тук няма да бъде унищожено — каза тя и свали покривалото.

На статива беше окачена почти готова рисунка с маслени бои. — Не мислете, че ще видите кой знае какво — намеси се Брет. — Барбара е твърде пристрастна, защото ми е приятелка, и едва ли преценките й са точни.

Високият посивял негър поклати глава.

— В случая не е така!

После с неприкрито възхищение се зае да съзерцава рисунката. На нея беше изобразена свързана в органично цяло колекция от автомобилни части. Осветени от ярката крушка, до статива бяха струпани моделите. В купчината имаше всичко, което авторемонтните работилници изхвърлят — прегорели до шоколадово автомобилни свещи, счупен диференциал, празна кутия от моторно масло, разглобен карбуратор, фар без стъкло, разяден от киселината 12-волтов акумулатор, изкривен гаечен ключ, ръчка за прозорец, множество ръждясали болтове и гайки. Над всичко това, окачен на пирон, висеше волан с повреден клаксон.