Артър Хейли - Колела

Ленард Уингейт отпи от кафето, което му поднесе Барбара, и продължи:

— Но както вече ви казах, фасадата не трябва да ви заблуждава! Аз си оставам член на своята раса! — Постави рязко чашата върху масата и ги изгледа с блеснали очи. — И когато се случи нещо като днешното, аз не само се ядосвам… аз изгарям от ненавист и отвращение към всичко, което е бяло!

Блясъкът в очите му постепенно помръкна и Уингейт отново посегна към кафето, без да забелязва, че ръката му трепери. След няколко секунди проговори отново:

— Джеймс Болдуин беше писал: „Тук третират негрите така, както никой от вас не би третирал дори и кучето си.“ Вярно го е написал. Така е в Детройт, така е и на много други места. Въпреки всичко, което се случи през последните няколко години, отношението на белите не е променено Промяна има може би само във фасадата. А малкото, което се прави за пробуждане на гражданската им съвест — като например програмата „Работа за безнадеждните“, успешно провалена от хора като онези двамата, — представлява само докосване до повърхността на проблемите. Училища, жилища, медицина, болници — на чернокожите всичко това се предлага в най-лошия му вид. И те не се учудват, тъй кат целият им живот е изпълнен с трудности. Но един ден, ако автомобилната промишленост иска да оцелее (а именно тя е Детройт), ще трябва да направи нещо за по-добрия живот на черните. Тя и никой друг. Защото никой друг не притежава средства и мозък за това, никой друг не е толкова силно заинтересован. — Уингейт млъкна, после горчиво добави — Аз обаче съм скептик в това отношение.

— Но това означава, че не ни остава нищо, в което да вярваме! — промълви Барбара с леко потрепващ глас.

— Вярата е нещо чудесно — отвърна Ленард Уингейт и шеговито добави: — Най-вече защото не струва нищо на никого. Но когато човек се самозаблуждава, става лошо.

— Благодаря ви, че ни казахте честно какво мислите — промълви Барбара. — Не всеки го нрави.

— Разкажи му за новата си работа — помоли я Брет.

— Рекламната агенция, в която работя, ми възложи изготвянето на един филм от името на компанията — обърна се тя към Уингейт. — Един честен филм за Детройт и неговото гето.

Усети повишения интерес на събеседника си и продължи.

— За пръв път чух за тази идея преди шест седмици…

После подробно разказа за разговора си с Кийт Йейтс-Браун в Ню Йорк.

Този разговор се проведе в деня след безплодното заседание, на което първите рекламни идеи на агенция ОДЛ за ориона бяха формално представени и също така формално отхвърлени.

Кийт Йейтс-Браун повика Барбара още на другия ден — точно според предвиждането на творческия директор Теди Ош по време на обилно напоения с мартини обяд.

В разкошно обзаведения си кабинет на последния етаж Йейтс-Браун се държеше навъсено и мрачно — поведение, което ярко контрастираше с демонстрираната само двайсет и четири часа по-рано бликаща сърдечност на човек от шоубизнеса. Видът му беше посърнал и състарен, а на няколко пъти по време на разговора той се извръщаше към прозореца и безцелно зарейваше поглед над панорамата на Манхатън и Лонг Айланд. Вероятно напрежението от неизменната му приветливост към, клиентите се нуждае от известно противодействие, помисли си Барбара.

Но тъй или иначе, в първите му думи след разменените поздрави нямаше и следа от дружелюбие:

— Вчерашното ти поведение пред клиентите беше абсолютно неподходящо — направо й заяви той. — Никак не ми хареса. Би трябвало да знаеш каква линия на поведение да следваме.

Тя замълча. Досещащи се, че Йейтс-Браун има предвид онзи въпрос, който тя съвсем умишлено зададе на рекламния директор на компанията. „И тъй, нищо ли не харесахте? Съвсем нищичко?“ Продължаваше да бъде убедена, че този въпрос бе зададен съвсем основателно, но сега не беше моментът да го показва. Нямаше никакво намерение да влиза в спор с Йейтс-Браун, преди да е чула за новото ей назначение.

Но финансовият контрольор 22 22 Особена длъжност в рекламните институции на САЩ Финансовият контрольор следи за правилното изразходване на средствата, които агенцията получава от своя клиент за съответната рекламна кампания. — Б.пр. не беше свършил:

— Мисля, че първото, което всеки от нас трябва да научи тук, е да се въздържа и да преглъща много неща!

— Така, е, Кийт — отвърна Барбара. — В момента правя точно това.

Той си позволи нещо като подобие на усмивка, след което отново се върна към хладния служебен тон: