Артър Хейли - Колела

Известно време пътуваха в мълчание. Стигнаха Удуърт Авеню и Брет зави в южна посока.

— Ще направиш ли нещо за мен? — внезапно попита Барбара.

— Какво?

— Да завършиш картината. Онази, която тази вечер разглеждахме.

Той се изненада:

— Нима това има нещо общо с отношенията между нас?

— Не зная, може би. Зная само, че дълбоко в себе си ти носиш нещо, което е много важна част от твоята същност. И това нещо трябва да избие навън.

— Сигурно е нещо като тения…

Тя поклати глава:

— По-скоро яркият талант, за който спомена и Ленард: Талантът, който няма никакъв шанс срещу професията на автомобилен дизайнер, с която явно възнамеряваш да остарееш.

— Ще завърша картината! Реших го още преди да заговорим за това. Но нали и ти си в автомобилния бизнес? Къде остава личното ти професионално чувство?

— В службата — отвърна Барбара. — Нося си го като работно облекло, само до пет часа. В момента съм такава, каквато съм. А страшно ми се иска и ти да си такъв, какъвто си — най-добрият, най-истинският Брет Делъсантоу.

— Дали ще го позная, ако се срещнем някъде? — шеговито попита Брет, после вече сериозно добави: — Добре, съгласен съм, че рисуването ми се удава. Но знаеш какво трябва да преодолее всеки творец, за да стигне до истинско признание и известност… а и до добро заплащане между другото.

Свиха по алеята, на която се намираше къщата на Барбара и Мат Залески. В гаража беше паркиран сив автомобил с гюрук.

— Твоят старец си е у дома — отбеляза Брет. — Още оттук усещам как ме полъхва хлад.

Мат Залески беше в преддверието до кухнята, отдавна превърнато в зимна градина. Дочу стъпките на Брет и Барбара и вдигна глава.

Градината бе създал преди осемнайсет години, малко след като купи къщата и се премести oт Уайъндот. По онова време преместването на север, в Ройъл Оук, се считаше за признак на финансово благополучие и Мат се гордееше, че е успял да се измъкне от мизерната къщичка на своите родители, в която беше преминало детството му. Създаде тази градинка, мечтаейки за едно отморяващо хоби за разтоварване от напрегнатата работа в завода. Но тя рядко изпълняваше предназначението си. Мат все още харесваше екзотичния вид и аромат на редките цветя, но напрежението, от което все по-рядко съумяваше да се отърве дори у дома, постепенно превърна грижата му за тях от удоволствие в едва поносимо бреме.

Днес се беше прибрал едва преди час. Остана до късно в завода, тъй като внезапно възникна кризисна ситуация поради недостиг на важни суровини. Хапна надве-натри, след което изведнъж се сети, че някои корени в градината се нуждаят от незабавно преместване и пресаждане. В момента, в който чу бръмченето на колата на Брет, той беше успял да пресади няколко растения, последното от които — една разкошна жълто-червена Masdevallia Triangularis. Двамата го завариха нежно да намества цветето в новото му гнездо.

— Здрасти, мистър З. — поздрави го от прага Брет.

Мат Залески не понасяше да го наричат „мистър З.“ — обръщение, използувано от немалко хора в завода. В отговор изръмжа нещо, което можеше да мине за поздрав. Барбара леко го целуна и отиде в кухнята да приготви по една оранжада.

Решил да бъде любезен, Брет подсвирна и с престорено възхищение се зае да изследва редицата от цветя във висящи саксии.

— Сигурно е чудесно да имаш време за подобни занимания — каза той. После, без да забележи как Мат сви устни, той посочи една Catasetum Saccatum на чамовата полица и въодушевено възкликна: — Това тук е истинска красота! Прилича на птица в полет!

Мат за миг се отпусна, споделяйки удоволствието от разкошното пурпурночервено цвете с извити нагоре нежни листенца.

— Наистина прилича на птица — добродушно се съгласи той. — Не бях го забелязвал досега.

Ала още със следващата си реплика Брет неблагоразумно разруши създалото се настроение.

— Добре ли прекарахте в завода, мистър З.? — шеговито попита той. — Още ли не се е разпаднал вашият тромав звяр?

— Още се държи, но това съвсем не е заслуга на глупавите модели, които сме принудени да сглобяваме! — остро отвърна Мат.

— Е, нали знаете как стоят нещата? Обичаме да ви отправяме по някое и друго предизвикателство, иначе вие — „железните гащи“ — ще вземете да задремете от скука! — Беззлобните закачки бяха просто в характера на Брет, бяха естествени за него като дишането. Но за свое нещастие той така и не бе успял да проумее, че бащата на Барбара е по-друг човек. От своя страна Мат считаше приятеля на дъщеря си за вятърничав хлапак.