Артър Хейли - Колела

Лицето на по-възрастния мъж се смръщи още повече, когато Брет все така шеговито добави:

— Няма страшно, скоро ще получите ориона, а това е една детска играчка, която се сглобява просто сама!

— Нищо не се сглобява само! — избухна Мат. — Но самоуверените хлапаци никога няма да проумеят това! Ти и другите като теб си въобразявате, че знаете всичко само защото притежавате въшливите си колежански дипломи. — Убедени сте, че всичко, което сте надраскали върху хартията, непременно ще се получи и на практика! А това съвсем не е така. Хората като мен, „железните гащи“, както ни наричате, или още по-добре — работните добичета, които на практика трябва да монтират… — Думите се изсипваха като яростен водопад.

Избухването на Мат се дължеше както на прекомерната му умора, така и на мисълта; че скоро наистина ще трябва да се занимава с новия орион. А това означаваше, че заводът ще бъде буквално разглобен на съставните си части и после отново сглобен за монтажа на новия модел, че достатъчно тежките обичайни производствени проблеми ще прераснат в критични ситуации за цели месеци напред по двайсет и четири часа в денонощието; че няма да има никаква почивка и ако успява да поспи по два-три часа на нощ, ще бъде късметлия, А като капак на всичко цялата отговорност за евентуалните неблагополучия щеше да се стовари върху неговата глава. Вече не помнеше колко пъти в живота му е имало подобни ситуации, но предстоящата Още отсега му се струваше непоносима!

Млъкна, защото осъзна, че всъщност говори не на това нагло хлапе Брет Делъсантоу, колкото и малко да го харесваше. Без да иска, беше дал израз на емоциите, които дълго се бяха трупали в душата му. Понечи Да каже всичко това на глас и да се извини, когато на вратата на зимната градина се изправи Барбара.

— Татко! — извика тя с побеляло лице. — Веднага да се извиниш за думите си!

Инат — това бе непосредствената му реакция:

— Какво да направя?

Брет, който никога не приемаше пешата прекалено дълбоко, примирително се намеси:

— Няма нужда, всичко е наред Имахме малко недоразумение, и толкоз, нали, миегър З.?

— Не! — Барбара обикновено проявяваше търпение към баща си, но този път реши да не отстъпва. — Веднага ще се извиниш! Ако не го направиш, аз си тръгвам още сега с Брет!

Мат разбра, че дъщеря му говори сериозно. Не можеше да разбере какво всъщност е станало, не можеше да проумее защо децата престават да уважават родителите си, когато пораснат. Остро усети отсъствието на Фрида — починалата преди година негова съпруга, която никога не би позволила нещата да стигнат дотук. Изправи се, измърмори някакво извинение с нещастен вид, после заключи вратата на зимната си градинка и отиде да спи.

Малко по-късно Брет се сбогува и също си тръгна.

Зимата влезе в правата си над автомобилния град Отмина ноември, дойде Коледа, а в началото на януари падна обилен сняг. Скиорите се отправиха към северната част на Мичиган, а крайбрежните води на езерата Сейнт Клеър и Ири се покриха с дебел пласт лед.

С новата година рязко се засили подготовката за официалния дебют на ориона, определен за средата на септември. Занимавал се месеци наред с общо планиране, производатвеният отдел вече стигна до фазата на непосредственото преустройство на завода. То трябваше да завърши през юни, за да може през август от конвейера да слезе първият серийно произведен орион, или „номер едно“, както беше прието да наричат тази кола. После, в условията на пълна секретност, моделът щеше да се произвежда усилено в продължение на шест Седмици и едва след това щеше да бъде предложен на купувачите. Междувременно отдел „Снабдяване“ трескаво координираше доставки ге на огромно количество предварително поръчани материали, които трябваше да бъдат в завода на точно определени дати, а отделите „Търговия“ и „Маркетинг“ най-накрая започнаха да сближават позициите си относно плановете за представянето на новия модел на пазара. Отдел „Обществени контакти“ започна да реализира на практика огромното количество рекламни материали, които щяха да достигнат до средствата за масова информация едновременно с дебюта на ориона. Останалите отдели също се включиха в подготовката — всеки според спецификата на своята дейност.

А докато програмата „Орион“ все повече се приближаваше към своята практическа реализация, някои хора в компанията вече отправяха поглед към бъдещия проект „Фарстар“, въпреки че неговата форма, съдържание и точно време за реализация все още не бяха известни. Адам Трентън и Брет-Делъсантоу бяха oт тях.