Артър Хейли - Колела

Роли сви рамене. Разбира се, че проверяват мръсниците. Излишно е да му го казват.

Започна с присъдата, която получи-за кражбата на колата. Тогава беше на деветнайсет години и го осъдиха на една година условно.

Има ли значение как беше станало! Интересуваше ли се някой, че колата бяха откраднали други, а той се качи на задната седалка само за да е повесело? После ги спря полицията и всичките шестима младежи вътре бяха обвинени в кражба На следния ден, малко преди да бъде изправен пред съдията, Роли получи предложение признава се за виновен и в замяна получава само условна присъда. Слисан и уплашен, той прие. Обещанието беше спазено и всичко приключи за броени секунди. Доста по-късно разбра, че ако се беше посъветвал с адвокат (както би постъпил на негово място всеки бял младеж), вероятно изобщо нямаше да бъде осъден и всичко щеше да мине с официално предупреждение от съда. Никой не му каза, че признавайки се за виновен, той си осигурява криминално досие, което като зъл дух ще виси над главата, му цял живот. Именно това досие направи значително по-тежка следващата му присъда.

— И какво стана после? — попита служителят.

— Бях в пандиза.

Това се случи година по-късно. Отново кражба на кола, този път истинска. И още две други, за които не го хванаха. Присъдата — две години затвор.

— Друго?

Ето го възловия момент. Когато стигнеха дотук, те неизменно затваряха книгите си. Съжаляваме, но работа за вас няма. Дано се задавят със скапаната си работа! Роли отново се запита за какво ли всъщност дойде.

— Въоръжен грабеж. Oт пет до петнайсет. Излежах четири в джексънския пандиз.

Бижутерски магазин. Двама се вмъкнаха късно през нощта. Цялата им плячка беше шепа евтини часовници. На излизане ги спипаха. Роли беше имал неблагоразумието да носи и един револвер двайсет и втори калибър. Това беше достатъчно за тежка присъда и никой не обърна внимание на факта, че той не беше го вадил от джоба си.

— Освободили са ви предсрочно за добро поведение, така ли?

— Ами! Просто надзирателят почна да ми завижда за готината килия!

Негърът на средна възраст срещу него вдигна глава:

— Шегите са хубаво нещо — винаги помагат. Но трябва да ми кажете дали наистина сте освободен за добро поведение.

— Може и тъй да се каже…

— Добре, значи примерно поведение. — Служителят нанесе сведението в картона, после попита: — А какво е поведението ви сега, мистър Найт? Имате ли някакви неприятности с полицията?

Роли поклати глава. Нямаше никакво намерение да разказва на тоя чичо Том за снощните си неприятности, нямаше намерение да му признае, че ще бъде в беда, ако не успее да се държи далеч от бялата свиня, която беше раздразнил и която щеше да го спипа при първа възможност благодарение на скапаните им закони. Тази мисъл върна предишните му страхове и му напомни причината, поради която беше тук: ужасът, който изпитваше от затвора. Служителят продължи да му задава въпроси и прилежно записваше отговорите. Роли беше изненадан от факта, че все още го разпитват, вместо да му посочат вратата, веднъж вече чули думичките „въоръжен грабеж“.

Онова, което не знаеше (нямаше кой да му го каже, а той не четеше вестници), беше фактът, че едно от нововъведенията на помощната програма предвиждаше доста по-меко отношение към бившите затворници.

Изпратиха го в друга стая, където се съблече за медицински преглед. Лекарят — бял младеж, който работеше равнодушно, но със смайваща бързина — спря за миг да огледа кльощавото тяло и хлътналите бузи на Роли.

— Каквато и работа да получиш, ще трябва да използуваш част от заплатата си, за да се поохраниш. Иначе няма да издържиш. Повечето от тукашните кандидати изпращаме в леярната, но там не е за теб. Ще препоръчам да те изпратят на конвейера.

Роли го слушаше с нескрито презрение. Вече мразеше и хората, и цялата им система. За какво се мисли това мазно бяло копеле? За дядо господ? С удоволствие би му теглил една и би си тръгнал, ако не беше толкова натясно. В едно обаче беше абсолютно сигурен — каквато и работа да му дадат тия тук, няма да стои на нея и ден повече от необходимото.

Прекоси чакалнята и отново влезе в стаичката на човека с формулярите.

— Лекарят твърди, че все още дишате и не вижда дупки, през които да прониква дневна светлина, когато отворите уста. Ето защо ще ви предложа работа на последния конвейер. Работата е трудна, но заплатата е добра — профсъюзът има грижата за това. Ще приемете ли?