Артър Хейли - Колела

— Къде работиш, леке? — заповеднически попита белият полицай.

— Ами… и аз като тебе — гледам да ми минава времето, без да бачкам!

Лицето на полицая отново се наля с кръв. Чернокожият му колега ясно съзнаваше, че ако той самият не беше тук, юмрукът на дебелия отдавна вече да беше размазал изпитото лице на младежа, което нагло му се хилеше насреща. Реши да се намеси.

— Хайде, изчезвай! — заповяда той на Роли Найт. — Дрънкаш прекалено много!

Влязоха в колата и другият яростно просъска:

— Ще го спипам аз това копеленце! Бог ми е свидетел, ще го спипам!

Сигурно, помисли си чернокожият полицай. И това ще стане може би още утре или вдругиден. Тогава, когато до теб ще е редовният ти партньор, който ще гледа на другата страна, докато пребиеш момчето или го арестуваш по изфабрикувано обвинение. Подобни отмъщения бяха ежедневие.

Изведнъж чернокожият полицай се измъкна от мястото си зад волана и каза:

— Почакай ме малко. Връщам се веднага.

Роли Найт беше изминал около трийсет метра от мястото на инцидента.

— Ей, ти! Я почакай! — извика чернокожият полицай и тръгна към него. Когато го настигна, той заплашително се наведе напред, но гласът му прозвуча приятелски: — Партньорът ми е бесен и се закле, че ще те пипне! Ти си един глупак с голяма уста и не ти дължа никакви услуги, но все пак ще ти кажа: скрий се някъде, докато му мине. Най-добре да изчезнеш от града!

— Ха! Черното ченге било Юда! Защо пък трябва да ти вярвам?

— Както искаш — сви рамене другият. — Исках просто да те предупредя… После да не съжаляваш!

— И как предлагаш да изчезна? Отде да взема бричка, кльопачка? — Макар и зададен с презрителен тон, въпросът прозвуча далеч по-малко враждебно.

— Тогава не заминавай, а просто се покрий.

— Това Не е лесна работа, човече.

Чернокожият полицай знаеше, че е така. Никак не е лесно да останеш незабелязан по цели дни и нощи, особено ако някой те търси, а другите знаят къде се намираш. Всеки, който познава каналите на гетото, може на безценица да получи информацията, която го интересува — достатъчно беше да обещае дребна услуга, а често и заплахите вършеха същата работа. Тук лоялността не се котира. Виж, ако хлапакът успее да изчезне нанякъде, отсъствието би му било от полза.

— Защо не работиш? — попита полицаят.

— Нали чу кво му казах на онзи шопар… — ухили се Роли Найт.

— Престани да се правиш на умен! Искаш ли да работиш?

— Отде да знам — неохотно отвърна Роли. Знаеше, че регистрираните в полицията трудно намират работа.

— Автомобилните заводи набират работна ръка — поясни полицаят.

— Скапана работа!

— Много от нашите работят там.

— Веднъж опитах — изръмжа Роли Найт. — Но някаква бяла свиня, рече „не“.

— Опитай пак. Ето. — От джоба на униформената си риза полицаят измъкна картичка, която беше получил от свой приятел в „Работна сила“. На нея беше напечатан адресът на агенцията с работното й време и някакво име.

Роли Найт сгъна картичката и я пъхна в джоба си.

— Кат ми дойде напън, ще има върху какво да се изпикая, приятелче…

— Твоя работа — отвърна чернокожият полицай и тръгна към колата.

— Какво означава всичко това? — подозрително го изгледа белият.

— Поуспокоих го малко — отвърна другият и замълча.

Нямаше намерение да прави скандали, а в момента съвсем не му беше до спорове. Макар че четирийсет процента от жителите на Детройт бяха чернокожи, едва през последните години полицията престанa да бъде стопроцентово бяла. Предразсъдъците обаче си останаха и те особено ясно се чувствуваха в полицейските участъци. След бунтовете през 1967 година чернокожите полицаи станаха значително повече, но техните чинове, брой и влияние не внасяха баланс в мощната Асоциация на детройтските полицаи, чиито членове бяха почти без изключение бели. Чернокожите дори не можеха да разчитат на честно споразумение, ако се стигнеше до открита конфронтация.

И тъй, патрулната двойка продължи своето дежурство във враждебна несигурност — състояние, което съвсем точно отговаряше на расовото напрежение в целия град Детройт.

У всеки човек, независимо дали е бял или черен, перченето е само фасада. Вътре в себе си Роли Найт беше доста уплашен.

Страхуваше се от белия полицай, когото неразумно беше предизвикал. Вече съжаляваше, че позволи на неукротимата яростна омраза да надделее над предпазливостта. Изпитваше ужас от затвора, където щеше да остане дълго време, ако отново го осъдят. Зад гърба си Роли имаше три присъди, две от които на различни срокове затвор. Каквото и да се случеше оттук нататък, той не можеше да се надява на условна присъда.