Артър Хейли - Колела

— Зная — отвърна Ерика. — Но все пак съм благодарна, че той не е на твое място. — С облекчение почувствува как проявената преди малко нервност я напуска. Сякаш сепната в миг на интимна нежност, тя тихо прошепна:

— Понякога страшно ми се иска всичко между нас двамата да бъде както в началото! Но аз наистина много рядко те виждам! — После го почеса лекичко зад ушите както правеше някога и добави: — А все още те обичам! — С усилие на волята сдържа напиращия в нея вик: „Искам тази вечер да ме любиш! Много искам!“

— Аз не съм се променил — отвърна Адам. — Нямам причини да се променям. Зная какво имаш предвид, когато споменаваш миналото. Може би след пускането на ориона ще имаме повечко време да си го припомним.

Но тези думи прозвучаха някак неубедително. И двамата знаеха, че след ориона идва ред на фарстар — кола, която вероятно ще изисква още по-големи усилия. Очите на Адам неволно се върнаха върху разпръснатите пред него документи.

„Не бързай — каза си Ерика. — Не настоявай прекалено!“

— Докато ти работиш, аз ще изляза да се поразходя — проговори тя. — Нещо ми се ще да се пораздвижа…

— Искаш ли да дойда с теб?

Тя поклати глава:

— По-добре си свърши работата.

Знаеше, че ако сега го накара да тръгне с нея, ще се захване с бумагите си или късно през нощта, или в малките часове на новия ден.

Върху лицето на Адам се изписа неприкрито облекчение.

Пред къщата Ерика плътно се загърна в коженото яке, което бе наметнала, и енергично закрачи. Косата си беше увила в някакъв шал. Острият вятър, който през целия ден шибаше „автомобилния град“, вече стихваше, но въздухът си оставаше все така студен. Ерика обичаше да се разхожда вечер — навик, който й беше останал от Бахамски-те острови. Не се отказа от него и тук, въпреки че приятели и съседи я предупреждаваха да престане. През последните години престъпността в Детройт нарасна заплашително и дори в предградия като Бърмингам и Блумфийлд Хилс — някога считани за напълно безопасни — зачестиха кражбите и въоръжените нападения.

Но Ерика предпочиташе да рискува, вместо да се откаже от любимата си разходка.

Макар нощта да беше тъмна, луната и звездите бяха скрити зад плътната пелена на облаците, — Ерика ясно виждаше пътя си на светлината, която идеше от къщите на Куортън Лейк. Зад прозорците се мяркаха фигури и тя неволно се замисли за тези непознати семейства, за техните спречквания и неразбирателства, за техните конфликти и проблеми. Без съмнение всички ги имаха, а разликата помежду им се определяше единствено от степента на тези проблеми. Запита се по какво ли се различават от нейния браковете зад тези непознати стени?

Повечето от съседите им бяха хора от автомобилния свят и в последно време разводите тук се превърнаха в съвсем обичайно явление. Решилият да се разведе високоплатен специалист с удивление и благодарност откриваше наличието на такива данъчни закони, които му позволяваха да си възвърне свободата с цената на щедра издръжка, която почти не накърняваше личните му доходи. Издръжката се начисляваше върху премиите към заплатата му и бившата съпруга получаваше онова, което иначе би отишло в държавната хазна под формата на подоходен данък. Благодарение на този факт някои хора от бранша вече бяха успели да се разведат и по два пъти.

Естествено, новините в печата бяха най-вече за здравите и щастливи бракове, каквито имаше много. Те — изпълнените с обич и уважение семейства — правеха доброто впечатление. Ерика извика в съзнанието си имената на онези, които запамети веднага след пристигането си в Детройт: Рикардо, Гърстънбърг, Кнудсен, Якока, Рош, Брамблет… Спомни си и за някои блестящи втори бракове — на Хенри Форд, Ед Коул, Рой Шапен, Бил Мичъл, Пийт и Кони Ист, Джон Делорийн. Както винаги всичко зависеше от отделния човек.

Разходката й продължи около половин час, а на връщане заръмя ситен дъждец. Тя подложи лицето си на капките и го държа така, докато хубавичко се намокри. Изпитваше истинско удоволствие.

Прибра се тъй тихо, че Адам — все така заровен сред бумагите си — изобщо не я усети. Горе се избърса и среса косата си, а после се съблече и се мушна в новата нощница. След кратък, но критичен поглед в огледалото стигна до заключението, че тънкият бежов найлон й отива дори повече, отколкото бе очаквала в магазина. На-черви се с оранжевото червило и щедро се напръска с „Норел“. След това се изправи на вратата на всекидневната и попита: