Артър Хейли - Колела

— Толкова дълго те чаках! — изрази протеста си Ерика. — Не искам сега да вечерям сама. Ще й се обадиш после — сега там е едва шест часът!

— Е, добре… Ако наистина всичко е готово…

Ерика се разбърза. Сместа от олио и масло беше готова, предварително затоплена в чинията за фондюто. Тя я пренесе в трапезарията и я положи върху специалната поставка. После запали сухия спирт, под нея. Всичко останало вече беше сервирано и масата изглеждаше много изискана.

Когато поднесе огън към върха на първата свещ, Адам не издържа и се обади:

— Има ли смисъл да ги палим?

— Разбира се.

В светлината на свещите той видя виното и се намръщи.

— Мислех, че това вино го пазим за някой по-специален случай!

— Колко специален?

— Идущия месец сме поканили Хюитсън и Брейтуейт със съпругите им — напомни й той.

— Хюб Хюитсън едва ли би направил разлика между „Шато Латур“ и „Колд Дък“ 17 17 Марка евтино вино с нисък алкохотен градус — Б.пр. , така че му е все едно! Не можем ли ние да бъдем специалният случай, просто ние двамата?

Адам набоде парченце телешко филе и го постави в металната чиния, в която сиренето вече беше започнало да се топи. После мълчаливо се зае със салатата си. След известно време внезапно попита:

— Защо никога не пропускаш да ухапеш хората, с които работя, или пък самата ми работа?

— Така ли?

— Много добре знаеш, че е така! И то още от първия ден на нашия брак!

— Може би го правя, защото чувствувам, че трябва да се боря за всяка минута интимност!

Вътре в себе си обаче призна, че наистина често и в повечето случаи — както преди малко с Хюб Хюитсън — напълно безпричинно пуска стрелите си.

Напълни чашата на Адам и тихо промълви:

— Извинявай. Подмятането ми беше снобско и напълно излишно. Ако наистина искаш да поднесеш на Хюб Хюитсън „Шато Латур“, още утре ще отида да купя нова бутилка.

„А може и да я взема по начина, по който се сдобих с новия си парфюм“ — помисли си тя.

— Това няма значение — отвърна Адам. — Забрави какво съм казал.

— Здравей, голямо началство! Къде ходиш? Да не би да си броил акциите си? — Контраалтът на каката, който Адам помнеше от детинство, жизнерадостно бръмна в слушалката през трите хиляди километра разстояние, които ги деляха. Тереза беше седем години по-възрастна от Адам, но въпреки немалката им разлика те се разбираха отлично, а когато синът й стана юноша, Тереза често започна да търси и да се вслушва в съветите на брат си.

— Знаеш как е при мен, сестричке. Нямам способността да се раздвоявам и това ми пречи да си бъда по-често у дома. Понякога започвам да се питам как е било възможно да се положат основите на тази промишленост без мен!

— Ние всички се гордеем с теб — отвърна Тереза. — Децата често говорят за вуйчо си Адам. Според тях един ден той ще стане президент на компанията!

Тереза открито се радваше на успехите на брат си, а той с неудоволствие призна пред себе си, че неговото служебно издигане радва много повече сестрата, отколкото съпругата му.

— Как се чувствуваш, сестричке? — попита Адам.

— Самотна съм — отвърна тя и след кратка пауза добави: — Да не би да си очаквал нещо друго?

— Не, не съм… Но се питах дали вече…

— Не се е появил някой ли?

— Нещо такова…

— Имаше един-двама… Аз не изглеждам съвсем зле и като вдовица, знаеш…

— Знам.

Това беше истина. Макар че след около година навършваше петдесет, Тереза имаше великолепна фигура, излъчваше класическата хубост на чувствена жена.

— Лошото е, че когато в продължение на цели двайсет и две години съм имала до себе си истински мъж, неволно започвам да сравнявам с него всички останали… А това, разбира се, не е в тяхна полза.

Клайд — съпругът на Тереза, имаше изключително разностранни интереси въпреки прозаичната професия на счетоводител. Преди година беше загинал при самолетна катастрофа и Тереза остана сама с четирите деца, които бяха осиновили след доста години брак. А това наложи коренна промяна в начина й на живот — както психологическа, така и финансова. Второто беше област, от която никога не си беше правила труда да се интересува.

— Как си с парите? — попита я Адам.

— Мисля, че всичко е наред. Но всъщност обадих ти се точно по този повод. Понякога ми се иска да си някъде по-наблизо…

Макар че покойният му зет беше оставил достатъчно средства за издръжка на семейството, смъртта го завари с не особено стабилни финанси. Адам помагаше на Тереза да се оправя, доколкото това беше възможно от разстояние, разбира се.