Нищо повече не се случи. Продавачката сигурно беше разтревожена от небрежността си и неизбежните в подобни случаи санкции. Отваряйки чантата си само колкото да измъкне някаква банкнота, Ерика плати червилото и изведнъж усети как се успокоява. Обзета от непонятна палавост, на излизане тя най-спокойно се отби на парфюмерията и поиска да види парфюм марка „Норел“.
Безпокойството я сграбчи отново, когато наближи изхода. То бързо прерасна в ужас, като си помисли, че отдавна са я видели, но чакат да се насочи към вратата, за да бъдат сигурни в обвинението си. Спомни си, че някъде беше чела за прилагането на такива трикове. Паркингът отвъд стъклото изведнъж й се стори едно райско кътче със сигурността на своята анонимност — близко и в същото време безкрайно далечно.
— Добър ден, госпожо. — До нея внезапно изникна някакъв мъж на средна възраст с посивели коси. Устните му бяха разтеглени в любезна усмивка, разкриваща два реда безупречни зъби.
Ерика замръзна на мястото си. Почувствува как сърцето й леденее от ужас.
— Надявам се, че-всичко е било както трябва, госпожо…
Тя с мъка успя да раздвижи внезапно пресъхналите си устни:
— Да… Благодаря…
Мъжът любезно разтвори вратата пред нея:
— Приятен ден, госпожо.
Облекчението я обля като пълноводна, живителна струя. Беше на-вън, свободна!
Обзета от невероятно чувство за лекота, тя бавно потегли от паркинга. Сега, когато всичко вече беше зад гърба й, страховете, които бра в магазина, й се струваха глупаво преувеличени. Въпреки това не преставаше да се пита какво я беше накарало да постъпи така.
Настроението й отново рязко се промени — обхвана я чувство на необуздан възторг. Толкова добре не беше се чувствувала от седмици!
Доброто й настроение се задържа през целия следобед и тя с желание се зае да приготви вечерята. Напомни си, че днес в домакинството не трябва да има никакви пропуски.
Спря се на бургундско задушено не само защото Адам го обичаше, а и защото сервирането в общо блюдо сигурно щеше да роди онази интимност, на която тя толкова много разчиташе. Масата в трапезарията беше подредена с изключителна грижливост. Дългите жълти свещи в сребърни поставки хвърляха красиви златисти отблясъци върху разкошния букет свежи хризантеми, които Ерика купи на път за вкъщи. Реши да разположи цветята така, че те да бъдат първото нещо, което Адам ще види, когато се прибере. Както винаги след посещението на мисис Гуч къщата блестеше от чистота. Около час преди завръщането на Адам тя запали дебелите цепеници в камината.
За нещастие обаче Адам се забави. В това нямаше нищо необичайно, но този път той пропусна да й телефонира. Стана седем и половина, осем без четвърт, накрая осем… Ерика започна да се притеснява. Час по час надничаше през прозореца, след което хвърляше бърз поглед на трапезарията и отваряше вратата на хладилника, за да се увери, че приготвената преди цял час зелена салата е запазила своята свежест. Телешкото филе беше нарязано на малки парченца, готови бяха и съответните подправки и сосове. Минута след пристигането на Адам вечерята можеше да бъде поднесена.
Сложи нови цепеници в буйно разгорялата се камина и усети как в трапезарията и всекидневната става все по-топло. Реши, че не е зле да проветри, но в момента, в който отвори прозореца, камината започна да пуши. Тя бързо го затвори и се загледа в бутилката „Шато Латур“, реколта 1961 година, от специалните им запаси. Беше я отворила още в шест часа, защото си мислеше, че ще я наченат към седем и половина. След кратък размисъл занесе виното в кухнята и го запуши с тапата.
Върна се обратно във всекидневната и включи стереосистемата От касетката прозвучаха последните акорди на някаква мелодия, а след кратката пауза започна „Бахамските острови“ — една песен, която познаваше и обичаше, а преди години и пееше с пълен глас, докато баща й подръпваше струните на китарата. Но тази вечер нежното калипсо само увеличи тъгата й и тя с носталгия си спомни за родния дом.
Бриз полъхва над стръмния бряг,
гален от сини води
Това са Бахамите, моите Бахами,
остров прекрасен сред бурно море.
Слънце и пясък, приказни плажове,
странни цветя край пътеката —
място за весел, безгрижен живот.
Лагуни, корали, бисерен блясък,
мои Бахами — място за сладки мечти
Скочи и изключи магнетофона по средата на песента, после бързо попи с кърпичката си внезапно бликналите сълзи, които за малко да размажат старателно положения грим.
Читать дальше