Артър Хейли - Колела

Орионът, който допреди малко разглеждаха изотдолу, вече беше готов за старт. Адам Трентън и Йън Джеймисън прекрачиха стоманените носачи и влязоха в купето. Зад волана се настани Адам.

Брет Делъсантоу, уверил се, че допълненията няма да наложат промени по външния вид на колата, реши да остане на открито и да огледа още веднъж декоративната предна решетка след извършените неотдавна малки корекции. Дизайнерите предпочитат да оглеждат своите творби на открито, „на тревата“, според собствения им жаргон. Откритото пространство и естественото осветление нерядко създават такива визуални ефекти, които не могат да се видят дори и в най-добре оборудваното ателие. Така, поставен за пръв път под ярка слънчева светлина, орионът изведнъж се оказа с черна като катран предна декоративна решетка вместо с предварително замислената сребърносива. Наложи се спешно да бъде променен наклонът й, за да се постигне търсеният ефект.

От остъклената кабинка над контролния пункт надникна младо момиче в бяла престилка.

— Каква настилка ще желаете, мистър Трентън? — попита то.

— Я дай някой по-разбит път — каза инженерът. — Най-добре някой от Калифорния.

— Добре, сър. — Момичето се върна в кабинката и след малко отново се показа на вратата. В ръцете си държеше магнитен диск. — Това е Шосе номер седемнайсет между Оукланд и Сан Хосе — съобщи то, след което нагласи диска върху конзолата и свърза края на лентата с една празна касета.

Адам завъртя стартерния ключ и двигателят на ориона равномерно забоботи. Знаеше, че лентата, която вече се въртеше в кабинката, ще предаде по електронен път точната характеристика на споменатото шосе върху ролките на динамометъра под колата. В лабораторията разполагаха с хиляди подобни ленти, върху които с помощта на свръхчувствителна апаратура бяха запечатани безчет пропътувани километри по пътищата на Европа и Северна Америка. Добри или лоши, реалните пътни условия можеха да бъдат пресъздавани по всяко време както за изпитания, така и за проучвания.

Адам включи на скорост и даде газ.

Бързо вдигна осемдесет километра в час и орионът не помръдваше, макар че колелата му се въртяха върху ролките с бясна скорост. Друсането се усещаше доста осезателно.

— Много хора си мислят, че калифорнийските магистрали са едва ли не чудо — каза Йън Джеймисън. — И остават шокирани, когато им покажем колко неравни са всъщност.

Километражът показваше сто и пет километра в час.

Адам кимна. Знаеше, че производителите на автомобили съвсем не одобряват начина, по който се изграждат пътищата в Калифорния — с тънка настилка, тъй като климатът на този щат изключва замръзването. Но липсата на достатъчна дебелина водеше до хлътва-не и напукване на бетонните блокове, особено по онези магистрали, по които често пътуват тежки камиони. Колите скачат от блок на блок и тези скокове са причина за значителни вибрации и друсане.

Скоростта на ориона наближаваше сто и трийсет.

— Сега трябва да се появи — отбеляза Джеймисън.

В същата секунда колата се изпълни с непознат досега шум, придружен от леки вибрации, които почти се сливаха с неравностите на калифорнийския път. Но общият ефект беше такъв, че едва ли би стреснал пътуващите в колата хора.

— И това е всичко, така ли? — попита Адам.

— Това остана — увери го Йън Джеймисън. — Другото поеха планките. Вече ти споменах, че търсим приемливо ниво на вибрациите, а не пълното им отстраняване.

Адам намали скоростта, а инженерът добави:

— Нека опитаме и на гладка настилка.

На конзолата беше поставена друга лента (част от междущатско Шосе номер 80 в Илинойс). Неравностите изчезнаха, а шумът и вибрациите си останаха на сравнително ниско ниво.

— Сега ще опитаме най-лошата възможна настилка — обяви инженерът. Махна с ръка на момичето, което се усмихна и кимна с глава.

Адам отново натисна педала, но още при сто километра в час колата започна опасно да подскача.

— Това е Шосе номер деветдесет в Мисисипи, близо до Билокси — обяви Джеймисън. — То беше поначало разбито, а след урагана „Камил“ стана почти неизползваемо. В момента се намираме върху един участък, който все още не е ремонтиран. Разбира се, никой разумен човек няма да развива подобна скорост върху него, освен ако не е решил да сложи край на живота си.

При 125 километра в час пътните условия станаха толкова лоши, че обичайните за всяка кола вибрации изчезнаха напълно, удавени в общия грохот. Йън Джеймисън изглеждаше доволен. Изчака скоростта да намалее и каза: