Артър Хейли - Колела

Възрастната дама се поколеба:

— О, не предполагах, че е толкова скъп…

— Имаме и по-малки опаковки, мадам…

— Не, не… Това, знаете, е за подарък. Трябва… Не… По-добре да си помисля…

Жената се отдръпна и продавачката почти моментално изчезна зад завесата, която водеше към задните помещения на магазина. Кутийката с парфюма остана върху-щанда.

Внезапно в главата на Ерика се появи една абсурдна и напълно лишена от логика мисъл: „«Норел» е моята марка парфюм. Защо да не си го взема?“

Парализирана от този толкова странен импулс, тя се поколеба, но точно в този миг дойде и следващото послание: „Хайде! Губиш време! Действувай!“

По-късно си спомни, че изчака достатъчно дълго, питайки се дали това наистина е нейното съзнание.

Но в онзи миг, привлечена сякаш от силен магнит, тя бавно тръгна към пустеещия щанд за парфюми и без каквото и да било колебание или излишни движения пусна кутийката в ръчната си чанта. Тази чанта се закопчаваше с пружина, която при затварянето остро изщрака. Стори й се, че в помещението прогърмя пушечен изстрел и всички втренчват погледи в нея.

„Какво направих, божичко!“

Разтреперана, тя се страхуваше да помръдне. Всеки миг очакваше върху рамото й да се стовари нечия тежка ръка, нечий разобличителен и обвиняващ глас да изкрещи: „Крадла!“

Не стана нищо подобно, но тя знаеше, че трябва да стане.

И какви обяснения можеше да даде? Абсолютно никакви! Доказателството за кражбата се намираше в собствената й чанта. Изведнъж умът й започна трескаво да работи. Дали да не извади кутийката и да я постави обратно там, където си стоеше, преди да я обземе този нелеп и невероятно глупав импулс? Никога през живота си не беше правила подобно нещо, никога не беше дори помисляла за него!

Чувайки ясно ударите на сърцето си и все така трепереща, Ерика се запита: „Защо? Каква е причината за това, което току-що извърших, ако изобщо има причина?“ Нямаше абсолютно никаква нужда да краде и в това именно се криеше абсурдът. Можеше да си купи не само парфюм като този, но и всичко, което пожелае. В портмонето й имаше предостатъчно пари, имаше и чекова книжка.

Още не е късно да извика продавачката, да извади пари и да плати бялата кутийка. При условие че действува незабавно, разбира се. Веднага, още в този момент!

Не го направи.

Очевидно нищо не се случи, защото никой не беше видял. Иначе отдавна вече да са я разпитали и прибрали, съобрази тя. Извърна се и огледа магазина с преднамерено небрежен поглед. Всичко си беше както обикновено. Никой не се интересуваше от нея, хората дори не я поглеждаха. Продавачката на парфюмерийния щанд не се виждаше никъде. Без да бърза, Ерика се върна пред щанда с козметиката.

Сети се, че наистина има нужда от парфюм, но начинът, по който се сдоби с него, изведнъж й се стори безразсъдно глупав и опасен. Вече никога няма да прави подобни неща! Но сега, когато парфюмът вече беше в чантата й, пътят за отстъпление бе отрязан. Всеки опит да поправи грешката си би довел единствено до неприятности — ще се наложи да дава обяснения и сигурно ще я обвинят в кражба. По-добре да си спести това.

Една от продавачките на щанда за козметика се освободи и Ерика с очарователна усмивка на уста я помоли да разгледа червилата в оранжев цвят. Тя съвсем ясно съзнаваше, че опасността все още не е отминала. Беше твърде вероятно продавачката от парфюмерията да открие липсата и да си спомни, че Ерика е била наблизо. Инстинктът я подтикваше незабавно да изчезне, но разумът я възпираше — знаеше, че ще бъде далеч по-малко подозрителна, ако си остане на мястото. И тя остана, като продължаваше да рови безцелно червилата пред себе си.

Пред парфюмерията застана клиентка и след миг иззад завесата излезе чернокосата продавачка. Тя поздрави своята клиентка, после изведнъж си спомни и хвърли бърз поглед към мястото, където Беше поставила кутийката с „Норел“. На лицето й се изписа учудване и тя се обърна да огледа лавицата. Но там имаше доста кутийки от същата марка, много от които бяха с тегло от трийсет грама. Ерика съвсем ясно долови колебанието на момичето: дали е поставило кутийката обратно на мястото й, или не?

Скришом я наблюдаваше. Новата клиентка зададе някакъв въпрос и момичето й отговори, като продължаваше притеснено да се оглежда. В един миг погледът й се спря върху Ерика, която се усмихна на продавачката пред себе си и каза:

— Ще взема ето това.

Просто с гърба си усети как очите на другата щандистка бавно се отместват от нея.