Артър Хейли - Колела

— Хората не могат да проумеят колко здрава трябва да бъде нашата конструкция, за да издържи на всички видове пътни настилки, между които подобните на тази тук съвсем не са рядкост.

„Тоя отново изключи и се пресели в абстрактния свят на технокра-та конструктор“ — помисли си Адам. Но това нямаше значение. Важното беше, че вибрационните проблеми на ориона могат да бъдат преодолени. Вече беше решил, че въпреки огромните разходи ще се наложи да прибягнат до варианта с добавките, за да избягнат отлагането на дълго подготвяния дебют. Без съмнение вицепрезидентът по административните въпроси Хюб Хюитсън, който считаше ориона за своя свидна рожба, ще вдигне шум до бога, когато чуе за петте милиона долара допълнителни разходи, но ще трябва някак си да го преглътне. Така как го и Адам вече (почти) го беше преглътнал.

Слезе от колата, следван от Йън Джеймисън. Остави мотора да работи, а момичето от кабината пое управлението. Двамата останаха отстрани и не след дълго се увериха, че при 120 километра в час външните вибрации на купето не бяха по-значими от вътрешните.

— Сигурен ли си, че допълнителното укрепване ще издържи на продължителна употреба? — попита Адам.

— Абсолютно — отвърна инженерът. — Подложихме го на всички видове изпитания и останахме доволни.

„Това си е Джеймисън — помисли Адам. — Доволен до пръсване!“ Продължаваше да се дразни от спокойствието и увереността, които излъчваше русолявият шотландец.

— Никога ли не ти е минавало през ума, че цялата ви работа тук е ялова? — попита го той. — Че нищо не произвеждате, а само смъквате това-онова от предварително създадени продукти?

— Е, все пак произвеждаме нещичко — невъзмутимо отвърна Джеймисън и махна с ръка към бясно въртящите се ролки на динамо-метъра. — Виждаш ли ги? Всички динамометри на лабораторията са свързани с един генератор и при всяко изпитание, което провеждаме, ролките произвеждат електричество. Имаме договор с „Детройт Едисън“ 15 15 Една от трите най-големи компании — производителки на електроенергия в Детройт. — Б.пр. и им продаваме получената електроенергия. — Той хвърли предизвикателен поглед към Адам и добави: — Понякога си мисля, че нашият принос е не по-малък, отколкото на Отдела за планиране на производството!

Адам примирително се усмихна.

— Дано не мислиш така, когато става въпрос за ориона — отвърна му той.

— Дано! — съгласи се Джеймисън.

Ерика Трентън успя да намери нощницата, която й трябваше, чак в „Лейдлоу-Белдън“ — един добре подреден магазин в квартала Трой. Преди това обиколи магазините в Бърмингам, но не видя нищо подходящо. А после просто се разходи из квартала с откритата си спортна кола, наслаждавайки се на факта, че има определена цел.

Съмърсет Мол — широк и модерен площад източно от булевард Биг Бийвър — беше изпълнен със скъпи магазини, които съществуваха главно благодарение на живеещите в Бърмингам и Блумфийлд Хилс заможни семейства на високопоставени служители в автомобилния бранш. Ерика често пазаруваше тук и отлично познаваше всички магазини, включително „Лейдлоу-Белдън“.

Още в мига, в който я съзря, разбра, че точно това й трябва. Нощницата беше от тънък бледобежов найлон и се продаваше в комплект с пеньоар. Цветът отлично хармонираше с цвета на косата й, а тя дълго беше мислила какъв ефект трябва да постигне — да бъде просто една сладка малка блондинка. Реши, че чувствеността й ще бъде най-добре подчертана от умело положено блестящо червило в оранжев цвят.

Плати нощницата с чек, тъй като нямаше открита сметка в този магазин, а после се упъти към щанда за козметика. Искаше да си купи и червилото, защото не помнеше дали у дома има точно същия цвят.

Пред щанда имаше хора и докато чакаше реда си, Ерика се зае да разглежда изложените разноцветни червила. Без да иска, се заслуша в разговора на продавачката от щанда за парфюмерия с една около шейсетгодишна клиентка.

— Искам го за подарък на снаха си. Просто не мога да реша… Дайте да помириша онзи „Норел“.

Отегчената брюнетка зад щанда постави съответната мостра върху стъклото.

— О, да — възкликна жената. — Точно това ми трябва! Ще взема от него, в опаковка от трийсет грама.

Продавачката свали от лавицата зад гърба си една бяла кутийка с черни надписи и я постави пред клиентката.

— Петдесет долара, включен е и данъкът върху продажбата 16 16 Всички вносни луксозни стоки в САЩ се облагат с допълнителен данък върху продажбата. — Б пр. . В брой ли ще платите или с чек?