Артър Хейли - Колела

Адам Трентън, Брет и Йън Джеймисън се намираха на специалната площадка под динамометъра и внимателно разглеждаха предложеното укрепване. Със своите метални плочки и ролки, между които бяха поставени най-различни контролни уреди, динамометърът приличаше на огромен сервизен крик, върху който може да бъде изследвана всяка кола, и то при условия, максимално близки до пътните.

Тримата вече бяха успели да разгледат балансиращата планка, поставена непосредствено под кормилната кутия.

— След като изчислим точно стойността на материалите и труда по закрепването, може би ще можем да смъкнем няколко цента от общите разходи, — обади се Джеймисън. — Но при всички случаи това ще бъдат само центове.

Педантичността на инженера, зад която се долавяше слаб интерес към всичко, свързано с общата стойност и икономията, продължаваше да дразни Адам.

— Питам се дали в този случай конструкторският отдел не прекалява с презастраховането! — сопна му се той. — Наистина ли имаме нужда от всичко това?

Ето го вечния въпрос, който производителите задават на конструкторите. Хората от производството непрекъснато обвиняват конструкторите за включването на ненужни според тях допълнения, които не само увеличават теглото и стойността на автомобила, но и значително влошават динамичните му показатели. Ако оставим „ковачите“ Да правят каквото си искат, нашите коли ще станат здрави колкото Бруклинския мост, ще возят като бронетранспортьори и ще траят колкото Стоунхендж 14 14 Местност в Англия, известна с праисторическите си паметници — Б.пр. , твърдяха те. Естествено, мнението на конструкторите беше диаметрално противоположно: „Ние наистина залагаме на сигурността, защото, ако нещо не е монтирано както трябва, цялата отговорност пада върху нас. Оставим ли производствениците да правят колите така, както им харесва, те наистина ще създадат свръх-лек автомобил — вероятно шасито му ще бъде от балсамово дърво, а двигателят — от ламарина!“

— В случая от наша страна няма никакво презастраховане! — сопна се на свой ред Джеймисън. — Успяхме да намалим вибрациите до съвсем приемливо ниво! Вероятно ще можем и изцяло да ги отстраним, но това би струвало прекалено скъпо.

— Дай да видим какво сте направили — въздъхна Адам.

Водени от Джеймисън, тримата се насочиха към желязната стълба, водеща до лабораторията по шум и вибрации.

Отвън сградата на лабораторията приличаше на самолетен хангар, а отвътре беше разделена на многобройни малки и големи помещения, в които се решаваха загадките на вибрациите при всички модели коли, които компанията произвеждаше. И не само на колите — в момента например спешно се работеше върху причините, които караха новата спирачна система на един модел дизелови локомотиви да пищи като хваната натясно мома. Изискванията на пласментния отдел бяха категорични — спирачната сила не бива да намалява, но локомотивите трябва да спират, а не да пищят, сякаш някой ги изнасилва. Друг проблем пред лабораторията постави Отделът за производство на електродомакински уреди — макар и по-ефикасен, часовниковият механизъм на тяхната електрическа фурна се оказал доста по-шумен от този на конкуренцията. Служителите на отдела знаеха много добре с какво недоверие посреща купувачът всеки непознат шум и бяха сигурни, че силното цъкане на часовника ще се отрази неблагоприятно върху продажбите. Ето защо се бяха обърнали към лабораторията за вибрации и шум. Настояваха за туширане на цъкането, без да се прибягва до смяна на самия часовников механизъм.

Естествено, най-много грижи на лабораторията създаваха автомобилите. Наскоро имаха сериозни проблеми с новия вариант на един отдавна наложен модел — в осъвременената му каросерия се получаваше един твърде неприятен дрънчащ звук, който след дълги тестове разкри своя първоизточник — променената форма на челното стъкло След седмици на изтощителни експерименти инженерите от лабораторията най-накрая успяха да отстранят този неприятен дефект. Дрънченето внезапно изчезна, когато върху пода на автомобила беше прикрепена малка метална планка. Никой, включително и самите откриватели на тази „рационализация“, не можа да разбере защо точно такава планка и точно на това място премахна шума Но това не беше от значение. Важното беше, че го премахна.

В момента върху динамометъра се провеждаха серия от изпитания на модела „Орион“. Тази машина имитираше най-различни пътни условия при всички скорости на движение, а с помощта на автоматиката и дистанционното управление колата можеше да бъде изпитвана в течение на часове, дни и седмици, без да помръдва от ролковите носачи.