После си спомни, че все още не беше казал на Ерика нито за посещението си при лекаря, нито за хапчетата, които се криеха на дъното на куфарчето.
Малко преди края на Алеята на серпентините той леко намали скоростта и се насочи към пистата за високи скорости. Скоростомерът бързо се върна на цифрата сто, после бавно стигна до сто и двайсет. Дърветата, полянките и кръстосващите се пътища отстрани се сляха в една плътна стена.
Адам провери здравината на предпазните колани и каза:
— Сега ще пораздрусаме това бебче!
Колата стъпи на правата и скоростомерът продължи да се покачва. За част от секундата очите му срещнаха погледа на шофьора, чиято кола задминаха. Йън Джеймисън се наведе да види показанията на скоростомера, който наближаваше сто и трийсет. Русолявият инженер беше най-големият специалист по проучването на нежелани шумове и вибрации.
— Всеки момент ще го чуем — каза той.
Скоростта беше 135 километра в час. Въздушното течение се засили и грохотът му заглуши всичко останало. Адам натисна до дъно педала на газта, след което включи автоматичния контрол на скоростта и предаде мощността на двигателя в разпореждане на компютъра. Скоростта продължаваше да се увеличава и наближи 140.
— Ей сега — каза Джеймисън и в същия момент колата рязко се разтресе. Вибрацията беше толкова силна, че всичко в купето затрептя и запя със свой собствен глас. Адам усети, че от високата скорост погледът му леко се замъглява. В следващия миг колата се изпълни от остър метален бръм, който бързо утихна. — Точно навреме — доволно продума инженерът. Сякаш щеше да остане разочарован, ако дефектът случайно не беше се проявил, помисли си Адам.
— По панаирите… — Брет Делъсантоу беше принуден да крещи, за да го чуят останалите, а думите му излизаха на пресекулки от силното друсане: — По панаирите… хората пари дават… да ги возят така…
— Едва ли много хора ще разберат, ако го оставим така — каза Адам. — Малцина шофьори карат със сто и четирийсет…
— Но някои все пак карат — припомни му Йън Джеймисън.
За съжаление това е истина, помисли си Адам. Шепа щураци ще натиснат педала до 140, а между тях положително ще се случат един-двама, които ще се стреснат от внезапната вибрация, ще изгубят управлението и ще убият или наранят не само себе си, но и други участници в движението. Дори и без катастрофа това ШВД рано или късно ще стане публично достояние, а хора като Емерсън Вейл само това и чакат. Точно няколко отделни катастрофи при висока скорост, придружена от неправилна шофьорска реакция, ликвидираха преди няколко години модела „Корвейр“ на „Дженеръл Мотърс“. И това стана, въпреки че по времето, когато Ралф Нейдър произнесе своята публична присъда над тази кола, недостатъците по корвейера отдавна бяха отстранени. Обществеността вече се беше настроила против нея и тя трябваше да бъде спряна от производство.
Адам и шепата специалисти, които знаеха за вибрациите на ориона при високи скорости, нямаха никакво намерение да позволят подобно развитие на нещата. Именно такива инциденти са причина за пословичната неразговорливост на високопоставените хора от света на автомобилите и благодарение па нея слуховете за евентуални несполуки съвсем рядко проникват навън. В момента пред тях стоеше един основен въпрос как може да се отстрани вибрацията и колко ще струва това? Именно този въпрос обясняваше присъствието на Адам на изпитателния полигон. Сроковете бяха такива, че ръководството на компанията го беше упълномощило да вземе самостоятелно решение.
Изключи компютъра и намали скоростта до трийсет километра в час. После още два пъти я ускори до 140. Ив двата случая вибрацията и моментът на нейното появяване бяха идентични.
— Листовите ламарини на това купе са други — сети се изведнъж той. Намираше се зад волана на ръчно направен прототип, каквито между другото бяха всички изпитателни модели, тъй като серийното производство още не беше започнало.
— Това няма никакво значение за вибрацията — охлади надеждите му Йън Джеймисън. — Изпробвахме и едно точно копие на бъдещия сериен модел, а друго поставихме на динамометъра. Всички вибрират при една и съща скорост.
— Човек има чувството, че присъствува на женски оргазъм — обади се Брет. — И звуците са същите… — Обърна се към инженера и попита: — Има ли някакви отрицателни последици?
— Мисля, че не.
— Тогава ще е жалко да го премахнем!
— Престани с твоите глупости, за бога! — сопна му се Адам. — Разбира се, че трябва да го премахнем! Ако вместо това имахме проблеми с външния вид на колата, сигурно нямаше да си в такова добро настроение!
Читать дальше