Артър Хейли - Колела

Групичката официални лица се насочи към „Уолдорф“, а Барбара, Теди Ош и Найджъл Нокс, вторият представител на творческите екипи в току-що приключилото заседание, се отправиха пеша към кръчмичката „Джо и Роуз“ на Трето Авеню — едно малко забутано, но добро заведение, любимо място за обяд на служителите от околните рекламни агенции. Барбара не харесваше Найджъл Нокс, защото беше мекушав човек без собствено мнение, но сега й стана малко по-симпатичен, тъй като и неговият труд беше отишъл на вятъра.

Теди Ош мина пръв под избелялата някога червена тента над входа, а другите го последваха в непретенциозното ресторантче. По пътя си дотук бяха разменили само по някоя откъслечна реплика. Настаниха ги в малката задна стаичка, която се пазеше за редовни клиенти. Ош мълчаливо вдигна три пръста по посока на бара и само след секунди пред тях се появиха три изстудени чаши с мартини.

— Нямам никакво намерение да плача или да върша глупост и — заяви Барбара. — Няма и да се напия, защото после се чувствувам ужасно. Но възнамерявам да стигна до определен градус, ако вие двамата нямате нищо против. — С тези думи тя пресуши чашата си и добави: — Ще помоля за още едно.

Ош направи знак на келнера:

— Още три.

— Теди — започна Барбара, — кажи ми как, по дяволите, издържащ на всичко това?

Ош замислено поглади плешивата си глава.

— Най-трудни са първите двайсет години. А след като вече си видял как поне дузина Дж. П. Ъндърудовци идват и си отиват…

— Ама тоя е наистина звяр! — избухна Найджъл Нокс, който явно не можеше да се сдьржа повече. — Опитах се да го харесам, но се оказа невъзможно!

— О, Найджъл, я по-добре млъкни! — сряза го Барбара.

— Номерът е да си напомняш постоянно, че ти дават добра заплата — продължи Ош. — Освен това аз си харесвам работата, изключвайки дни като днешния, разбира се. Няма по-интересен бизнес от нашия. А ще ви кажа и нещо друго — в случая реалните качества на ориона нямат абсолютно никакво значение! Ако продажбите му потръгнат, това ще е изцяло заслуга на рекламата, т.е. на нас. Те го знаят, знаем го и ние. Какво значение има всичко останало?

— Значение има Кийт Йейтс-Браун — отвърна Барбара. — А от него ми призлява.

Найджъл Нокс направи гримаса и започна да реди на висок глас:

— „Много мило от твоя страна, Джей Пи!“ Наистина много мило! Ето сега, Джей Пи, аз ще се просна тук пред тебе и се надявам, Джей Пи, искрено се надявам да се изпикаеш отгоре ми!

За пръв път след края на заседанието Барбара истински се разсмя, присъединявайки се към хихикането на Нокс.

Теди Ош мълчаливо ги наблюдаваше. Накрая промълви:

— И за мен, и за вас Кийт Йейтс-Браун представлява нещо като купон за хранене и ви съветвам да не забравяте това нито за миг! Разбира се, аз не мога да правя това, което прави той — да ближа задниците на хора като Ъндъруд и да се правя, че ми харесва. Но все някой трябва да върши това. Защо да го хулим само задето си гледа работата както трябва? В онези мигове, в които ние се мъчим да сътворим нещо наистина добро, Йейтс-Браун си е легнал с клиента, гушнал го е, гали си го и прави всичко възможно да му бъде топличко и хубавичко. И през цялото това време му говори за нас, обяснява му колко велики сме ние! А ако ви се беше случвало да работите за агенция, която е изпуснала поръчка от автомобилна компания, веднага щяхте да разберете защо се радвам на хора като Кийт Йейтс-Браун!

До масата им се изправи един келнер.

— Днес имаме хубаво телешко „а ла пармиджана 12 12 Специален сос, поръсен с пармско сирене. — Б.пр. “ — съобщи той. В „Джо и Роуз“ никой не си затрудняваше живота с подробности от сорта на предварително написано меню.

Барбара и Найджъл Нокс кимнаха, а Ош направо поръча:

— Добре, гарнитурата да бъде макарони. И още по едно мартини.

Барбара почувствува как всички се отпускат под влиянието на алкохола и нещата постепенно навлизат в познатото русло. В началото настроението им винаги е мрачно, после започват да се самосъжаляват, а след още едно мартини вероятно ще превключат на философска вълна. За няколко години работа в ОДЛ беше успяла да присъствува поне на три-четири панихиди от тоя сорт — в Ню Йорк мястото за тях неизменно беше „Джо и Роуз“, а в Детройт ходеха в „Кавказкия клуб“ или „Гаража на Джим“. Веднъж в „Кавказкия клуб“ видя един възрастен рекламен агент да плаче със сълзи, след като само час по-рано бяха отхвърлени плодовете на многомесечния му упорит труд.