Артър Хейли - Колела

— Преди години работех в една агенция, която изпусна поръчка от автомобилна компания — продължи Ош. — Беше петък и никой не го очакваше… с изключение може би на конкурентите ни, които получиха поръчката… Нарекохме го „черния петък“… — Ош попипа столчето на чашата си и бавно продължи: — Тогава уволниха сто души. Много други не чакаха да ги уволнят, а тръгнаха да обикалят Медисън и Трето Авеню, та дано намерят нещо до края на работното време… Хората бяха здравата изплашени. Повечето от тях изплащаха хубави къщи, а децата им учеха из разни колежи. Но бедата е там, че сродните агенции хич не обичат падналите и някои от по-възрастните колеги бяха направо свършени… Помня, че двама от тях направиха такъв запой, сякаш изобщо не възнамеряваха да изтрезняват, а по-късно единият се самоуби…

— Но ти оцеля — възрази му Барбара.

— Бях млад. Ако това се случи сега, краят ми няма да е по-различен… — Ош вдигна чашата си: — Ето защо сега ще пия за здравето на Кийт Йейтс-Браун!

Найджъл Нокс остави преполовеното си мартини на масата.

— О, не! Не мога да пия за него!

Барбара също поклати глава.

— Съжалявам, Теди.

— Тогава сам ще си вдигна тоста — каза Ош и пресуши на една глътка съдържанието на чашата си.

— Най-голямата грешка на нашия тип реклама е, че предлагаме една нереална кола на един купувач призрак — замислено промълви Барбара. Езикът й беше вече леко надебелял, тъй като и тримата довършваха поредната порция мартини. — Всички знаем, че човек, дори и да иска, не може да си купи онази кола, която е показана на цветната реклама, тъй като фотографиите са една измама. Когато започнем да снимаме истинската кола, веднага вземаме да хитруваме с помощта на широкоъгълни обективи, за да издуем предната й част, а след това се заемаме да удължим линиите й — но вече с телеобектив. Дори боята й изглежда много по-ярка от нормалната, тъй като я подсилваме и ретушираме с най-различни филтри.

— Това са триковете на бизнеса — махна с ръка Ош.

Един от келнерите разбра погрешно махането на ръката му и незабавно се приближи:

— Още по едно, мистър Ош? Храната ви ще бъде готова след малко.

Шефът на творческия отдел кимна в знак на съгласие, а Барбара продължи да настоява:

— Но колата въпреки това е нереална.

— Браво! — плесна с ръце Найджъл Нокс и събори празната чаша пред себе си, с което привлече вниманието на хората от съседните маси. — Сега остава да ни обясниш кой точно е и купувачът призрак!

Барбара бавно заговори, усещайки, че мислите й се подреждат по-трудно от обикновено:

— Детройтските шефове, които имат окончателната дума по въпросите на рекламата, нямат никаква представа от човешката психология. Работят толкова много, че не им остава време за такива неща. От което следва, че същността на цялата автомобилна реклама е насочена от един шеф към друг шеф, и толкоз!

— Разбрах! — подскочи Найджъл Нокс. — На всички е известно, че детройтската важна клечка е един призрак и нищо повече! Много умно!

— И ти си същият! — сряза го Барбара. — В момента дори не мога да изговоря тая дума… „важна клеч…“, а камо ли да мисля за нея! — После подпря с ръка внезапно натежалата си глава и съжали, задето се бе наливала толкова.

— Не докосвайте чиниите, защото са горещи! — предупреди ги келнерът и след миг на масата се появиха три порции телешко „а ла пармиджана“ с димящи и вкусно миришещи макарони, придружени от нови три мартинита. — Питиетата са от съседната маса — добави той.

Ош благодари с разсеян вид и започна да ръси макароните си с червен пипер.

— Много е лютив! — предупреди го Найджъл Нокс.

— Имам нужда от вътрешен плам — обясни му шефът на творческия отдел и започна да се храни.

Известно време ядоха в мълчание, след което Ош хвърли кос поглед към Барбара и каза:

— Като вземам предвид сегашното ти настроение, стигам до извода, че с удоволствие ще зарежеш кампанията по ориона.

Барбара стреснато изпусна вилицата и ножа.

— Какво?!

— Трябваше по-рано да ти го съобщя, но не стана въпрос…

— Искаш да кажеш, че съм уволнена?

Той поклати глава.

— Не. Получаваш нова задача. Утре ще ти обяснят.

— Теди! — умолително проточи тя. — Кажи ми сега!

— Не! — твърдо отказа той. — Ще те запознае лично Кийт Йейтс-Браун, който те препоръча. Помниш ли кой беше той? Човекът, за чието здраве отказа да пиеш!

Барбара усети някаква празнота в тялото си.

— Мога да ти кажа само едно — заключи Ош. — Бих искал да съм на твое място. — После отпи глътка от новата чаша пред себе си. От тримата само той продължаваше да пие. — Сигурно щяха да изберат мен, ако бях мъничко по-млад. Но на тези години ми остава да правя това, което винаги съм правил — да рекламирам нереални коли пред купувачи призраци!