Артър Хейли - Колела

— Наистина е така — отвърна Дж. П. Ъндъруд и дръпна стола си назад.

— И тъй, нищо ли не харесахте? — внезапно попита Барбара — Съвсем, съвсем нищичко?

По острия поглед, който й отправи Йейтс-Браун, веднага разбра, че е сбъркала. Никой няма право да предизвиква по този начин клиентите, но тя се ядоса на ярко демонстрираната надменност на Ъндъруд. Дори в този момент не можеше да се примири с факта, че трудът на най-талантливите младежи в агенцията, а и нейният личен труд, е безжалостно изхвърлен на боклука. Вероятно създаденото на този етап наистина не дава окончателен отговор на изискванията, които поставя новият орион, но то в никакъв случай не заслужаваше едно толкова безмилостно зачеркване.

— Хайде, хайде, Барбара — обади се Йейтс-Браун. — Никой не е казал нищо за харесване и нехаресване. — Шефът й беше все така чаровен и приветлив, но тя ясно почувствува твърдостта, криеща се зад любезните думи. Ако пожелае, този човек, който никога не е бил нещо повече от обикновен търговец без собствени идеи, само с едно помръдване на своите елегантни обувки от крокодилска кожа би могъл да смаже и най-големия талант в агенцията. — Не бихме били истински професионалисти, ако не си признаем, че все още не сме успели да уловим истинския дух на ориона — продължи той. — А това е един наистина чудесен дух, Джей Пи! Вие сте ни предоставили възможността да работим върху една от най-забележителните коли в историята на автомобилостроенето!

Каза го така, сякаш директорът по рекламата собственоръчно, без никаква чужда помощ, беше конструирал ориона.

Барбара се почувствува зле. Долови върху себе си погледа на Теди Ош, който с разбиране поклащаше глава.

— Ще ви кажа само едно — неочаквано проговори Дж. П. Ъндъруд, вече със значително по-приятелски тон. Беше прекарал доста години на тази маса в качеството си на младши асистент и може би именно собствената му неувереност преди малко го беше накарала да бъде по-рязък от необходимото. — По мое мнение днес разгледахме едно от най-добрите „летящи купчета“, които някога сме имали!

Около масата се възцари болезнено мълчание. Дори Кийт Йейтс-Браун за секунда остана шокиран. Тромаво и без никаква логика рекламният директор на компанията беше нарушил мълчаливото им споразумение, беше разкрил цялата му безсмисленост. От една страна, отхвърля автоматично всички предложения, а от друга — само минути по-късно започва да ги хвали! Но нещата няма да бъдат променени и Барбара беше вече достатъчно мъдра, за да съзнава това.

Съзнаваше го и Кийт Йейтс-Браун, който светкавично се съвзе:

— Много мило от твоя страна, Джей Пи! Наистина много мило! Благодаря ти от името на цялата агенция за добрите думи и искам да те уверя, че при следващата ни среща ние ще бъдем още по-ефективни!

С тези думи агенционният наблюдател стана от мястото си и останалите го последваха.

— Нали така, Теди? — извърна се той към Ош.

Шефът на творческия отдел кимна с крива усмивка на уста:

— Правим всичко, което е по силите ни.

Заседанието беше закрито и Йейтс-Браун се отправи към вратата заедно с Ъндъруд.

— Някой задвижи ли въпроса с билетите? — попита рекламният директор.

Барбара, която вървеше непосредствено след тях, вече знаеше, че Джей Пи беше поискал да му намерят шест билета за една нашумяла комедия на Нийл Саймън. Интересът към нея беше толкова голям, че дори нелегалните търговци на билети трудно можеха да ги осигурят.

Агенционният наблюдател самодоволно се засмя.

— Нима си се съмнявал в мен? — попита той и приятелски прегърна през рамото другия. — Билетите са налице, Джей Пи. Никак не беше лесно, но за теб специално се постарахме. Ще ги получиш по време на обяда ни в „Уолдорф“. Така добре ли е?

— Много добре.

— И още нещо — сниши глас Йейтс-Браун. — Трябва да ми кажеш къде предпочиташ да вечеряме, за да уредим резервацията.

„А освен нея да уредим и сметката, и бакшиша към нея“ — добави наум Барбара. Беше сигурна, че Йейтс-Браун е платил най-малко по петдесет долара за всеки билет, но тази сума, както и хилядите долари за разходи от подобен характер, щеше да бъде покрита от агенцията, която очакваше огромни печалби от рекламната кампания на новия орион.

Понякога на обедите, които ръководството на агенцията даваше в чест на своите клиенти, канеха и по някой човекът творческите екипи. Но днес, по известни само нему причини, Кийт Йейтс-Браун не направи това и Барбара с облекчение въздъхна.