Артър Хейли - Колела

Барбара с мъка потисна една въздишка на досада. Мазането на обектива с вазелин беше стар фотографски трик, превърнал се отдавна в банално клише. С негова помощ се постигаше размазване на декора и на снимката се виждаше ясно само рекламираната кола. Повечето от специалистите по рекламата считаха този номер за отживелица от времето на туиста, но въпреки това автомобилните компании продължаваха да го използуват.

— Целта ни е да покажем действителната полза от тази кола — меко проговори Барбара.

— Въпреки това забележката е съвсем уместна — побърза да се намеси Йейтс-Браун. — Ще я имаме предвид.

— На следващата рисунка е показан един орион под дъжда — продължи своя коментар Барбара. — Това е по-скоро истински порой. Зад волана отново е жена, която се прибира от работа. Ще направим снимките на тъмно, за да хванем блясъка на мокрите улици.

— Внимавайте да не изцапате колата — обади се Дж. П. Ъндъруд.

— Идеята ни е именно да я поизцапаме — обясни му Барбара. — Така ще постигнем по-голяма автентичност. На цветно ще изглежда великолепно.

— Не виждам как ще прекараме подобна идея пред шефовете — обади се помощникът, а Дж. П. Ъндъруд остана безмълвен.

После продължиха с разглеждането на останалите скици — около дузина. Барбара ги разясняваше кратко, но съвестно, тъй като знаеше колко труд и желание са вложили в тях младите художници на агенцията. Нещата винаги вървяха по този начин. Старите дизайнери като Теди Ош си траеха и чакаха „дечурлигата да се наиграят“ (по собствените им думи), защото знаеха от опит, че всяка ранна идея, колкото и сполучлива да е тя, неминуемо ще бъде отхвърлена.

Така стана и сега. Ъндъруд ясно даде да се разбере; че няма да одобрят нито една от предложените скици. Всъщност това се знаеше от всички още вчера, преди заседанието изобщо да беше започнало. В началото на своята работа в агенцията Барбара беше достатъчно наивна, за да пита защо все пак се получава така. Защо толкова много труд, а нерядко и наистина отлични идеи отиваха на боклука?

Постепенно с течение на времето започна да разбира как стоят нещата около рекламата на коли. Обясниха й съвсем кротичко, че ако програмата на дадена рекламна кампания се одобри бързо и наведнъж — без протаканията, които я правеха една от най-бавните процедури в дейността на агенцията, — всички онези хора от Детройт, които си вадят хляба от нея, няма да могат да оправдаят заплатите си и онези безкрайни, точещи се по цели месеци заседания, тлъстите си разходи и командировки. А имаше и нещо друго — след като самата фирма производител доброволно се товари с тези разходи, агенцията няма никакъв интерес да предлага нововъведения и да върви по този начин срещу собствените си интереси. От възприетия начин на работа тя излиза с огромна печалба, а в крайна сметка компанията неизбежно приема някоя от предложените идеи. Paбoтaтa пo рекламата на всеки нов модел започва някъде през октомври или ноември, а през май, най-късно юни следващата година трябва да получат окончателната благословия на производителя и да започнат пряката подготовка на кампанията. Специалистите от фирмата производител също гледат календара и си правят съответните сметки. На този етап се включват големите детройтски шефове, които имат крайната дума по рекламата, независимо дали са способни да подберат най-доброто от предложеното.

Барбара, а и доста от колегите й се измъчваха най-много от факта, че при тази наложена от годините процедура се разхищават огромно количество време, талант, хора и средства, а се работи направо за нищо! От разговорите, които беше водила с колеги от сродни агенции, й стана ясно, че при всички компании от Голямата тройка положението е същото. Изглежда, автомобилната промишленост — сама изключително чувствителна, когато става въпрос за бюрокрация и пилеене на време от страна на другите — си беше създала своя собствена бюрокрация, процъфтяваща безпрепятствено вътре в самата й структура.

Веднъж беше запитала дали някоя от действително добрите предварителни идеи се подлага на повторно обсъждане. „Не — беше отговорът, — защото никой не би одобрил през юни нещо, което е било отхвърлено миналия ноември. Би се получило конфузно положение за хората от компанията и нейните рекламни специалисти лесно биха могли да изгубят мястото си, а те обикновено са добри приятели с някои от влиятелните хора на агенцията.“

— Благодаря ти, Барбара. — Кийт Йейтс-Браун с лекота пое нещата в свои ръце и се обърна към своя клиент през масата: — Е, Джей Пи, чака ни още много работа! — усмивката му беше сърдечна, а тонът — извинителен точно колкото трябва.