Артър Хейли - Колела

Писани главно от жени, от съпрузите им и от няколко семейни адвокати, те повдигаха един и същи въпрос — защо космите на скъпите им кожени палта остават по тапицерията и дрехите им безвъзвратно се унищожават? Брет тихо подсвирна.

— Търговският отдел направи спешно проучване чрез компютър — продължи Хибърстайн. — Във всички тези случаи колите са тапицирани с „метален маган“. А чух, че в компанията пристигат все нови и нови писма…

— Вие несъмнено сте направили необходимите изследвания — каза Брет и му подаде папката. — Какво показват те?

— Показват, че цялата работа е много проста и вероятно именно затова никой не е помислил за нея. При сядане върху седалката тапицерията се притиска и нишките на плата се обтягат. Това, разбира се, е напълно нормално, но в случая се обтягат и металните нишки. Ако не носиш кожено палто, нищо няма да ти се случи, но в обратния случай фините косъмчета на козината попадат между металните нишки, които се свиват при ставане и защипват тези косъмчета… Те пък се откъсват от палтото… Стига ти да се повозиш само една пряка, за да съсипеш палто за три хиляди долара!

Брет се усмихна.

— Ако това се разчуе, всяка собственица на проскубано кожено палто в Съединените щати ще хукне да се вози на нашите коли, а после ще ни даде под съд, за да й купим ново!

— Никак не е смешно! Горе шефовете бият тревога!

— Вероятно сте снели от производство този плат?

— От днес сутринта — кимна Хибърстайн. — Освен това въвеждаме допълнителна проба на всички нови тъкани. Както се досещаш, името й е „кожена“ проба.

— А какво ще стане с вече продадените тапицерии?

— Един господ знае! Аз лично съм щастлив, че не отговарям за тая работа. Чух, че въпросът е стигнал чак до председателя на дирекционния съвет! Доколкото ми е известно, правната служба изплаща без излишен шум всички постъпили искове за обезщетения, макар да е сигурна, че част от тези искове са фалшиви. Предпочитат да плащат, за да потулят инцидента.

— Покриват го с кожи от норка, а?

— Моля те да ми спестиш тъпите си остроумия! — раздразнено отвърна началникът на ателието. — За всичко това ще бъдеш официално уведомен, но аз си помислих, че ти и твоите колеги трябва да го знаете заради ориона.

— Благодаря ти — вече сериозно отвърна Брет. Явно тапицерията на новата кола трябва да бъде променена, макар че други ще имат грижата за това. Беше благодарен на колегата си и по друга, съвсем лична причина — в близките няколко дни явно ще трябва да смени или цялата си собствена кола или поне тапицерията й, тъй като тя също беше изпълнена в метален маган. Нямаше никакво намерение да съсипе палтото от норка, което беше избрал за един специален подарък през следващия месец. Тази норка, която положително щеше да се вози в колата му, беше определена за рождения ден на Барбара. Барбара Залески.

— Татко — каза Барбара, — налага се да остана още ден-два в Ню Йорк и ти се обаждам да те предупредя.

В слушалката долиташе приглушеният тътен на завода. Беше чакала доста минути, докато телефонистката се опитваше да открие Мат Залески. Явно го бяха намерили в близост до конвейера.

— Защо? — попита баща й.

— Какво защо?

— Защо трябва да стоиш там?

— Обичайните причини — меко проговори тя. — Проблеми с клиенти на агенцията. Освен това имам и едно-две заседания относно рекламната ни политика през идущата година, на които не мога да не присъствувам. — Обясняваше търпеливо, макар и да нямаше нужда да навлиза в толкова подробности. Сякаш е дете, което иска разрешение да закъснее. Стига да пожелае да остане в Ню Йорк седмица, месец, завинаги. Толкоз!

— А не можеш ли да се връщаш за нощуване у дома?

— Не, татко, не мога.

Барбара искрено се надяваше да избегне поредната караница. Не й се искаше отново да му напомня, че вече е на двайсет и девет години, пълноправен гражданин — два пъти гласувал в президентски избори, с отговорна работа и определени успехи в нея. Между другото, благодарение на работата си тя бе напълно независима от финансова гледна точка и можеше да се изнесе от дома си когато пожелае. Продължаваше обаче да живее с баща си, защото знаеше колко е самотен след смъртта на майка й. Не искаше да му прави живота още по-тежък.

— И кога ще се прибереш?

— В края на седмицата при всички случаи. Ще изкараш някак и без мен. Внимавай с язвата. Как е тя впрочем?

— Забравих я. Имам си други грижи. Тая сутрин имах големи неприятности в завода.