Артър Хейли - Колела

Той отново се обърна към студентите:

— Едно от нещата, които ще ви обяснят тези изкопаеми… искам да ви обърна внимание върху факта, че някои от тях са тук, на тази маса, и в момента кротко се тъпчат… О, благодаря много! — Брет замълча, изчаквайки сервитьорката да постави пред него чинията с яйцата по бенедиктински, после продължи: — Та те ще се захванат да ви обясняват, че всички революционни промени в автомобилната стилистика принадлежат на миналото, че от днес нататък ще имаме само редовни поръчки за предварително планирано и унифицирано производство. Точно по същия начин са разсъждавали и производителите на газени лампи, когато Едисън взел, че открил електричеството. Аз пък ще ви кажа, че в дизайна предстоят фантастични промени! В най-скоро време ще заработим с напълно нови и непознати досега материали, а това е област, която много хора игнорират, защото няма кой да ги просветли.

— Но ти си в течение, нали, Брет? — попита някой. — Ще внимаваш и заради нас!

— Точно така. — Брет Делъсантоу наряза яйцата си и ги разбърка с вилицата. — Бъдете спокойни, приятели. Аз съм този, който ще ви помогне да запазите топлите си местенца!

След тези думи започна да се храни с апетит.

Студентката със сияещите очи попита:

— Вярно ли е, че отсега нататък автомобилната стилистика ще бъде преди всичко функционална?

— Тя преспокойно може да бъде функционална и въпреки това красива — увери я с пълна уста Брет.

— А ти ще заприличаш на една напълно функционална балонна гума, ако продължаваш да се тъпчеш по този начин! — Хибърстайн с отвращение гледаше пълната му чиния. След известно време измести погледа си от нея и се обърна към студентите: — Почти всеки сполучлив дизайн е функционален. Винаги е било така. Изключенията клонят към чистото изкуство и нямат друга цел, освен да бъдат красиви. Стилът става лош само когато е нефункционален. Точно такъв е бил тежкият и натруфен стил от времето на кралица Виктория, но искам да ви припомня, че и ние сме допускали подобни грешки — не е далеч времето, в което кичехме колите с огромни „перки“ и затваряхме очи, заслепени от блясъка на никела и хрома по тях. За щастие днес вече сме на път да забравим тези крайности.

Замисленият младеж престана да чертае с нокът по покривката и каза:

— Фолксвагенът е функционален, напълно функционален… Но трудно бихте го нарекли красив, нали?

Брет Делъсантоу размаха вилицата си и яростно преглътна:

— Точно тук ви е грешката, млади приятелю! На вас и на цялата световна общественост! Фолксвагенът е измама, едно колосално баламосване!

— Колата е добра — обади се момичето. — Аз самата карам такава.

— Разбира се, че е добра! — Брет погълна част от закуската си под любопитните погледи на бъдещите конструктори. — Когато някога създадат музей на най-забележителните коли на нашия век, „Фолксваген“ ще заеме по достойнство мястото си сред коли като „Пиърс Ароу“, „Форд-Т“, „Шевролет-6“ от двайсет и девета година, „Пакард“ от четирийсетте, „Ролс-ройс“ преди шейсетте, „Линкълн“, „Крайслър Еърфлоу“, „Кадилак“ на трийсетте години, „Мустанг“, „Понтиак ГТО“, двуместните „Тъндърбърд“ и редица други. Но фолксвагенът е измама, защото рекламата отдавна е убедила хората, че това е една грозна кола — а тя не е — или пък че ще трае два пъти по-малко, отколкото трае на практика. В действителност фолксвагенът притежава отлична форма, изключителен баланс и симетричност, в него ясно си личи ръката на гения. Ако не беше кола, а бронзова скулптура, той спокойно можеше да бъде поставен на пиедестал редом със скулптурите на Хенри Мур. Но тъй като години наред на хората им се внушава, че това е една грозна кола, те в края на краищата са налапали въдица-та… също като вас. Между другото всички притежатели на коли просто умират да се самозаблуждават…

— „И точно тук се намесих аз“ — обади се някой.

Тази реплика беше последвана от отместване на столове и хората тръгнаха за работните си места. Началникът на ателието за боядисване и вътрешно оформление спря до студентите.

— Ако съумеете да филтрирате лавината, с която ви засипва този младеж… точно по начина, по който той сам ви посъветва в началото, може би ще откриете един-два бисера…

— В края на разговора ни те ще бъдат в състояние да си направят цяла огърлица! — увери го Брет и избърса със салфетката капка кафе от покривката.

— Жалко, че не мога да остана! — Хибърстайн приятелски му кимна и вече от прага добави: — Отбий се при мен, Брет. Изготвили сме едно заключение относно тъканите за тапицерии, което искам да видиш.