Артър Хейли - Колела

Участвуваше от самото начало. Далеч преди започването на пряката конструкторска работа той, заедно с няколко души от творческия си екип, затъна до гуша в проучвания от най-различен характер. Занимаваше се с пазарната конюнктура, с демографските фактори, с икономиката, със социалните придобивки, с изискванията на различните възрастови групи, с модните тенденции. Едва след като определиха разходните норми, у тях започна да се оформя концепцията за новата кола. Месеци наред конструкторските идеи се избистряха и видоизменяха а този процес беше свързан с безкрайни заседания на производственици, дизайнери и инженери. Техническият отдел създаде прототип на новия двигател, а дизайнерската група на Брет бавно и постепенно започна да нанася щрих след щрих върху своите работни чертежи. И контурите на колата взеха да се очертават. По време на този процес у тях непрекъснато се сменяха надежда и отчаяние — одобряваха чертежите си, после ги отхвърляха и отново ги одобряваха; съумяваха да потиснат обзелите ги съмнения, но в следващия миг те отново изплуваха на повърхността. Под прекия контрол на най-малко половин дузина отговорни служители в проектирането на новата кола вземаха участие стотици работници и техници. Промените нямаха край. Някои бяха продиктувани от логиката, а други — от голата интуиция. Най-сетне стигнаха до изпитанията. Някак неочаквано за Брет ръководството на корпорацията даде зелена улица на новия модел и нещата бяха поети от хората, които щяха да го произвеждат. Планирането на серийното производство вече беше почти завършено и след по-малко от година орионът щеше да се изправи пред най-сериозното си изпитание — вкуса и предпочитанията на негово величество Купувача. А през цялото това време Брет Делъсантоу съумяваше да реализира собствените си идеи, артистични виждания и творчески търсения, въпреки че никой отделен човек не е в състояние да създаде сам един нов автомобил.

С помощта на Адам Трентън, разбира се.

Брет пристигна в Центъра далеч преди обичайното за него време именно заради Адам Трентън. Бяха се уговорили да отидат рано сутринта на изпитателния полигон, но точно в този момент му донесоха бележката, с която Адам му съобщаваше, че ще се забави. Сънливец по рождение и далеч по-недисциплиниран от Адам, Брет истински се ядоса от напразното си ставане, но после реши, че точно сега е моментът да остане насаме с ориона.

Отвори вътрешната врата и влезе в ателието.

Над няколко работни места светеше ярка светлина — там действуваха по изготвянето на различни варианти на новия модел (естествено, от миризливата глина) Сред тях беше едно спортно купе, което се предвиждаше за серийно производство след три години, имаше едно комби и още няколко варианта на оригиналния орион. Всички те щяха да се реализират на практика само в случай, че основният модел бъде приет добре от купувачите.

Макетът, който купувачите щяха да видят след по-малко от година, беше поставен върху облечен със сив мокет постамент в дъното на ателието, а над него ярко грееха прожектори. Беше яркосин, боядисан с метализирана боя. Брет се упъти към него с разтуптяно сърце.

Новият орион беше малка компактна кола с елегантно удължени линии, която, според специалистите по пласмента, наподобява твърде много на „малка ракета“. В нейната конструкция действително можеха да бъдат открити елементи на ракетостроенето, но в допълнение към тях имаше висока доза функционалност и елегантен стил. Няколко от стилистичните й елементи бяха направо революционни — например за пръв път в историята на автомобилостроенето конструкторите бяха постигнали стопроцентова видимост в купето. Десетилетия наред производителите на коли мечтаеха за създаването на капковидно купе с тотална видимост и правеха най-различни опити за практическото му внедряване. Орионът беше успял да въплъти в себе си тази мечта, и то без да изгуби нищо от здравината на каросерията си. В прозрачния покрив на колата бяха вградени почти невидими вертикални рамки от високоеластична стомана, които дискретно се съединяваха над главата на водача. Конструкторите ги бяха нарекли „колоните А и В“. В резултат „парникът“ (друг специфичен конструкторски термин, обозначаващ горната част на автомобила) далеч превишаваше по якост купетата на досегашните модели. Този факт беше недвусмислено потвърден от серията жестоки изпитания, между които поредица от силни фронтални удари и преобръщания. Покривът на купето плавно се снижаваше, оставяйки предостатъчно място за пътниците в задната част на колата. Изненадващо просторното за един толкова малък автомобил купе имаше напълно завършен вид и в долната си част, чийто дизайн, без да бъде екстравагантен, беше модерен и спретнат. Откъдето и да бъдеше погледнат, новият орион галеше окото със своята съвършена хармоничност.