Артър Хейли - Колела

Младежът, който отново беше започнал да чертае своите параболи по покривката, вдигна глава към Брет и попита:

— Тук винаги ли е така?

— Обикновено да. Но нека шегите не те заблуждават. Едновременно с тях се раждат и куп добри идеи.

Това беше истина. В автомобилните компании се гледаше с добро око на колективното хранене на хората с творчески професии — конструктори, стилисти, дизайнери. Привилегиите от такъв характер за всеки отделен служител бяха толкова тю-приятни, колкото по-отговорен беше постът му. Независимо от нивото обаче разговорите около масата неизбежно опираха до работата. Често се случваше събраните на едно място умни глави да родят поредната блестяща идея, която придобиваше окончателен вид над чиниите с ордьоври или десерти. Столовите за ръководни кадри работеха на загуба, но управата с готовност покриваше дефицита, считайки го за една добра инвестиция.

— Защо казвате, че притежателите на коли се самозаблуждават? — попита момичето.

— Наистина е така. Просто това е в природата на човека и всички сме се примирили с този факт. — Брет дръпна стола си назад и стана. — Голяма част от средностатистическите американци предпочитат колите със стремителни линии. Но в същото време се мислят за благоразумни същества. И какво се получава в крайна сметка? Една чиста заблуда. Повечето от същите тези средностатистически американци не могат да обяснят дори на самите себе си мотивите, които ги движат при покупката на поредната им кола.

— Как можете да бъдете сигурен в това?

— Много просто. Ако нашият човек, нека го наречем Джо, има нужда просто от едно сигурно транспортно средство (а това твърдят почти всички), той ще бъде напълно доволен от най-простите, евтини и икономични модели, които предлагат „Шевролет“, „Форд“ или „Плимът“. Но болшинството иска нещо повече, защото както хубавото маце, което ти виси на ръката, както красивата къща, която притежаваш, така и колата поражда у теб едно хубаво, топло чувство… В това няма нищо лошо. Но Джо и приятелите му мислят, че има, ето защо предпочитат да се самозаблуждават!

— Значи проучването на потребителското търсене…

— То е за гаргите! Нека си представим, че сме изпратили на улицата някоя мадама от тези с бележниците и тя запита първия срещнат тип какво би искал да има в новата си кола. Той веднага решава да й направи добро впечатление и започва да бръщолеви за надеждност, икономия на гориво, безопасност, приемлива цена. Ако допитването се провежда в писмена форма, той пак пише същите глупости, но вече за да впечатли себе си. И в двата случая едва ли ще се сети да каже нещо за външния вид. Но когато същият този тип тръгне да си купува кола и влезе в магазина, той автоматически поставя на първо място външния вид, независимо дали си го признава, или не.

Брет се изправи и се протегна.

— Някой може би ще ви каже, че любовният роман на човека с автомобила вече принадлежи на миналото. Не му вярвайте. Хора като нас още доста време ще си вадят хляба по тези места, деца, тъй като добрият стар Джо си остава най-верният приятел на дизайнера!

Той погледна часовника си. До срещата му с Адам Трентън оставаше половин час — значи има достатъчно време да се отбие в ателието за боядисване и вътрешно оформление.

Преди да излезе, той с неподправено любопитство запита:

— Е, какви са ви впечатленията?

Само преди няколко години проблемите на тези младежи бяха и негови. Автомобилните компании редовно канеха студентите на бъдещите им работни места, обграждаха ги с внимание и им даваха пълна възможност да се потопят в деловата атмосфера. Освен това внимателно следяха развитието им в самите колежи. Екипи на Голямата тройка посещаваха университетите няколко пъти в годината и открито се конкурираха за привличането на най-талантливите абсолвенти не само в областта на дизайна, но и във всяка друга специалност — инженерни науки, научноизследователска дейност, финанси, търговия, право. По този начин със своите високи заплати, премии и гарантираната възможност за издигане автомобилните компании обираха кай-мака на висшите учебни заведения. Някои хора, между които и немалко служители в самия отрасъл, считаха тази практика за недостойна, не можеха да се примирят с факта, че производителите на автомобили привличат цвета на нацията и така лишават не само нея, но и цялото човечество от онези умове, които вероятно биха намерили разрешение на най-неотложните му проблеми. Въпреки всичко нямаше друг промишлен отрасъл, който да е в състояние да си осигурява толкова пълноводен поток от високоинтелигентни специалисти. Един от тях беше Брет Делъсантоу.