Артър Хейли - Колела

— Това заслужава да се запомни — намеси се Илрой Брейтуейт. — Ако някога двигателят с вътрешно горене отпадне от производство, неговото място ще се заеме именно от газовата турбина. Засега на внедряването й пречат още много неща, тъй като тя действува ефикасно само при пълно натоварване и трябва да се създаде сложен апарат за преработка на изгорелите газове, ако не искаме да подпалим пешеходците. Но това са разрешими проблеми и върху тях се работи.

— Добре — каза представителят на „Уолстрийт Джърнъл“. — За металите всичко е ясно. Какви други новости да очакваме?

Адам погледна към кореспондента на АП и отговори:

— Най-голямата новост е бордовият компютър, който ще бъде поставен във всяка кола. Размерите му са такива, че спокойно може да се вмести в жабката на арматурното табло.

— И какви ще са неговите функции?

— Ще прави всичко, за което се сетите. Ще контролира най-важните елементи на двигателя — свещи, впръскване на горивото и всичко останало. Ще проверява състоянието на отработените газове и ще ни предупреждава, ако те замърсяват околната среда. А в някои отношения ще бъде направо революционен.

— Назовете ги — поиска представителката на „Нюзуик“.

— Компютърът ще мисли вместо водача и ще поправя грешките му още преди той да е разбрал за тях. На първо място ще регулира по сензорен път спирачния натиск върху всяко колело. Това означава, че всяко колело ще получава толкова спирачен натиск, колкото е необходим за предотвратяване на поднасянето. Външен радар ще предупреждава за забавянето на автомобила пред нас или за опасно малката дистанция, на която се движим. При нужда автомобилът ще бъде автоматически забавян и спиран пак от компютъра. И тъй ката реакцията му е далеч по-бърза от човешката, ние скоро ще забравим за ударите отзад. Ще се създадат магистрали с автоматично регулиране на платната от радар (някъде това вече е направено), а в недалечно бъдеще интензивността на движението ще се регулира от спътник.

Адам долови одобрителния поглед, който му хвърли Джейк Ър-лъм. Беше успял да се измъкне от положението на обвиняем и вече изтъкваше положителните страни от дейността на автомобилната индустрия. Отделът за обществени контакти винаги беше настоявал за подобна тактика от страна на говорителите на компанията.

— Прекият резултат от всички тези промени ще се изрази най-вече във вътрешното оборудване на автомобила — продължи той. — Монтирането на бордов компютър ще наложи тотална промяна на цялото арматурно табло и това ще стане още в близките няколко години. Датчикът за горивото например първи ще бъде забравен. На негово място ще дойде индикатор, който ще ни информира колко километра може да изминем с наличното в резервоара гориво при скоростта в момента. На телевизионен екран пред водача ще се появява подробна пътна информация, там ще бъде мястото и на предупредителните знаци на магистралите, които ще се задействуват от вградени в пътното платно магнитни датчици. Оглеждането за пътни знаци по време на движение ще стане не само старомодно, но и опасно. Досега водачите нерядко ги пропускаха, но когато ги вкараме вътре в колата, това няма да става. И още нещо — в случай че се движите по непознат път, ще можете да включите специална касета в озвучителната система на колата си и с помощта на няколко прости бутона ще получите вместо музика подробна звукова и визуална информация за пътната обстановка. Обикновеното автомобилно радио ще бъде заменено от приемник-предавател, който ще действува в ултракъсо-вълновия обхват. Той ще покрива цялата страна, така че всеки водач ще може да потърси помощ в случай на нужда.

Кореспондентът на АП стана и се обърна към Джейк Ърлъм:

— Може ли да използувам някой телефон?

— Ще ви намеря мяcтo, където няма да ви безпокоят — изправи се Ърлъм и двамата излязоха.

Останалите също се надигнаха.

Боб Ървин изчака вратата да се затвори зад човека на АП и едва тогава попита:

— Ще поставите ли такъв компютър на новия орион?

Дяволите да го вземат тоя Ървин! Притисна го здравата, и то съвсем изневиделица! Отговорът беше „да“, но това беше тайна. Каже ли обаче „не“, след време същият този Боб ще го обвини в даване на неверни данни.

— Знаеш много добре, че нямам право да говоря за ориона, Боб! — изрази гласно протеста си Адам.

Журналистът се ухили. Липсата на категоричен отрицателен отговор му даде всичко, което му трябваше.

— Все пак майсторски ни отдалечихте от темата, за която се бяхме събрали — продума брюнетката от „Нюзуик“. Станала на крака, тя изглеждаше по-висока и по-гъвкава.