Артър Хейли - Колела

— Доколкото ми е известно, мистър Трентън, до този момент нито един човек с отговорен пост в автомобилния бранш не е правил подобно изявление — отбеляза представителят на „Уолстрийт Джърнъл“.

— Значи е дошло времето някой да го направи — отвърна Адам.

Не беше съвсем сигурен, но му се стори, че приведеният над лулата си Джейк Ърлъм побледня. Забеляза, че и Сребърната лисица леко се намръщи. По дяволите! Ако се наложи, ще поспори и с Илрой! Адам никога не беше се числил към покорните. Малцина от хората, стигнали до върховете в този бранш, имат покорен характер, а онези, които си спестяват честното мнение, защото се страхуват от неодобрението на началниците си или пък просто защото си пазят хляба, рядко стигат до нещо повече от средата. Адам никога не премълчаваше убежденията си, защото беше сигурен, че именно със своята прямота и откровеност е най-полезен за своите работодатели. Беше разбрал, че най-важното нещо на този свят е човек да запази своята индивидуалност. Страничните хора съвсем неправилно смятаха, че всички шефове в автомобилния бранш са направени по един и същ калъп и си приличат като две капки вода. Напълно погрешна представа! Вярно е, че по много неща те си приличат. Приличат си по своята амбициозност, по големите си организационни способности, по огромната си работоспособност. Но с това се изчерпва и общото помежду им. Във всичко останало те са безкрайно индивидуални, а в поведението им често се долавят немалко ексцентричност и граничеща с гениалността независимост.

Но… казана дума — хвърлен камък. Ще трябва да се доизясни.

— Виждам, че възнамерявате да ме цитирате, затова не е зле да чуете и още някои неща — подхвана Адам и хвърли бърз поглед към групичката репортери.

— Например? — любопитно попита момичето от „Нюзуик“, което вече не изглеждаше Толкова враждебно настроено. Адам крадешком я погледна. Тя беше загасила цигарата и усилено записваше. Полата й беше все така високо над коленете, а бедрата под прозрачния сив найлон на чорапите изглеждаха дяволски привлекателни. Почувствува, че интересът му към тази жена започва да расте, но с усилие на волята изхвърли мъжките помисли от съзнанието си.

— Първо — започна той, — критиците свършиха своята работа. Автомобилната индустрия се занимава с въпросите на сигурността така, както никога досега. Още повече, че натискът върху нея не отслабва нито за миг. Вече мислим и за потребителите, като веднага признавам, че за известен период от време това не беше така. Но в този Момент нещата са поставени върху съвсем друга основа и поради тази причина хора като Емерсън Вейл рискуват да се превърнат в плиткоумни дърдорковци. Ако всичко онова, което те приказват, е истина, това би означавало, че производителите на коли грешат абсолютно във всичко. Вероятно това е причината, поради която Вейл и последователите му още не са проумели една проста истина — автомобилната промишленост отдавна е навлязла в нова ера. Именно по този въпрос ми се ще да поговорим.

— Но не смятате ли, че именно критиците ви принудиха да навлезете в тази ера? — вметна кореспондентът на АП.

Адам с мъка потисна раздразнението си. От време на време критикарството срещу света на автомобилите се превръща в нещо като епидемия, която засяга не само професионалистите като Вейл.

— В известна степен, особено по отношение на насоките и задачите, свързани със сигурността и замърсяването на околната среда — съгласи се той. — Но те нямат нищо общо с революционно новите технологически промени, които чукат на вратата. А именно те през следващите десет години ще ни донесат толкова изненади и вълнения, колкото не са ни донесли всичките петдесет отминали години на нашия век!

— И как ще стане това? — попита кореспондентът на АП, хвърляйки бегъл поглед към часовника си.

— Някой тук спомена за открития — поде Адам. — Най-непосредствено предстоящите са свързани с материалите, които използуваме в нашето производство. Те ще ни позволят да създадем гама от напълно нови превозни средства, което ще стане към средата и края на седемдесетте години. Да вземем например металите, Вместо използуваната досега тежка стомана ние ще преминем към употребата на пореста стомана — тя е по-здрава, по-еластична и значително по-лека. Значи — икономия на гориво. Освен това тя поема евентуалните удари далеч по-добре от обикновената стомана — това пък е точка в полза на сигурността. Предстои ни да въведем и съвсем нови метални сплави в двигателите и техните компоненти. Една такава сплав ще позволи температурни разлики от сто до две хиляди градуса по Фаренхайт, които ще настъпят за броени секунди и без почти никакви загуби. След като я въведем в масово производство, ние ще бъдем в състояние да постигнем пълно изгаряне на горивната смес, като по този начин сведем до минимум замърсяването на въздуха. В момента се разработва метал, който има способността да „помни“ първоначалната си форма. Когато смачкате вратата или калника на своята кола, те ще възвърнат първоначалната си форма след кратко нагряване или натиск. Друга сплав ще ни позволи да започнем производството на евтини и здрави зъбни колела за газотурбинни двигатели.