Артър Хейли - Колела

— Но парните коли на калифорнийското правителство… — започна Джейк Ърлъм.

— Не отричам, че Калифорния влага доста средства в това начинание — кимна Сребърната лисица. — Нима може да направи нещо друго? Ако вие и заедно с вас още половин милион потребители искрено желаете да дадете хиляда долара повече за своята нова кола, може би — подчертавам може би — ние ще бъдем в състояние да създадем парен автомобил заедно с всичките му проблеми и недостатъци. Но огромното мнозинство от нашите клиенти, а и клиентите на конкуренцията, за които също трябва да държим сметка, съвсем не е в подобно разположение на духа!

— Все още не сте казали нито дума за електрическия автомобил — вметна представителят на „Уолстрийт Джърнъл“.

Брейтуейт кимна на Адам:

— Ти ще говориш по този въпрос.

— Електрически коли съществуват и в момента — започна Адам и се обърна към репортерите. — Вие всички сте виждали количките за голф и знаете, че съвсем скоро на пазара може да се появи двуместно превозно средство с електрическа тяга, което ще бъде удобно за пазаруване и други подобни цели в ограничени райони. Но на този етап то няма да бъде нищо повече от една скъпо струваща играчка. Ние самите сме създали експериментални товарни и леки автомобили с електрическа тяга, но когато решим да ги използуваме рационално, веднага се сблъскваме с една непреодолима трудност — по-голямата част от използваемото им пространство трябва да бъде изпълнена с тежки акумулатори. И това веднага прави ползата от тях твърде съмнителна.

— А кога ще бъде създаден лекият и компактен цинков акумулатор? — попита кореспондентът на АП.

— Пропуснахте да добавите и нещо за онзи, който работи със сяра и натрий — отговори Адам. — За него също много се шуми напоследък. Но за съжаление все още само се шуми.

— Ние сме убедени, че някога мощен и компактен акумулатор ще бъде създаден — намеси се Илрой Брейтуейт. — Убедени сме и в друго — рано или късно електрическият автомобил ще намери своето място в оживеното градско движение. Но след като вземаме под внимание цялата налична информация по този въпрос, без колебание можем да заявим, че това няма да стане по-рано от осемдесетте години на нашия век.

— А замислим ли се за замърсяването на околната среда във връзка с електромобила, ще открием, че много хора пренебрегват един твърде важен факт — продължи Адам. — Каквито и да са нашите акумулатори, те ще трябва да се зареждат. Представете си колко нови електростанции ще започнат да бълват вредните си газове в атмосферата, за да бъдем в състояние да зареждаме акумулаторите на стотици хиляди коли. И понеже електростанциите по правило се строят в предградията на големите градове, ние просто ще преместим смога от центъра в покрайнините.

— Не са ли твърде слабички всичките ви оправдания? — Сдържаната брюнетка от „Нюзуик“ смени позата на краката си и придърпа без никакъв видим ефект късата си поличка, която прикриваше твърде малко от добре оформените бедра. Един по един всички мъже в стаята спряха поглед върху мястото, където свършваше поличката и започваше дългото бедро. — Оправдания за липсата на точна и ясна перспектива за производството на един наистина сигурен и евтин двигател — поясни мисълта си тя. — Независимо дали той ще бъде парен, електрически или комбиниран. Нали точно по този начин изпратихме човек на Луната? Това беше първият ми въпрос, ако си спомняте…

— Не съм забравил — отвърна Илрой Брейтуейт, който за разлика от останалите упорито продължаваше да фиксира разкрилата се пред очите му съблазнителна гледка. В последвалите няколко дълги секунди мълчание всяка друга жена би проявила някакви признаци на смущение, но брюнетката се владееше превъзходно и ни най-малко не се раздели със своята самоувереност.

Без да отмества поглед от невралгичната точка, Сребърната лисица умишлено бавно проточи:

— Та какъв беше вашият въпрос, Моника?

— Чухте го много добре!

Победен в играта на нерви, Брейтуейт вдигна глава:

— О, да… Луната — въздъхна той. — Знаете ли, понякога направо съжалявам, че стигнахме там! Това събитие създаде нови клишета във всяка област, която има някаква връзка с техническия прогрес. Всеки идва и ни казва: „Отидохме чак на Луната, а вие все още не можете да решите този въпрос!“

— Добре… — намеси се журналистът от „Уолстрийт Джърнъл“. — Колежката ви го спести, но аз ще ви задам точно този въпрос.

— Ще ви отговоря! — остро отвърна вицепрезидентът. — За разлика от хората, които работят за овладяването на Космоса и които се радват на неограничени финансови ресурси, ние нямаме тяхната ясно поставена цел — да отидат на Луната, и толкоз! Вие искате от нас на всяка цена да създадем електрически или парен автомобил само защото сте попрочели оттук-оттам по нещо и сте сигурни, че то някъде съществува. Но на практика нещата изглеждат съвсем другояче. Част от най-блестящите капацитети в тази област са твърдо убедени, че поставянето на такава цел е непрактично и не си струва да се експериментира в тази насока. Ние имаме по-добри идеи и далеч по-практични цели!