Артър Хейли - Колела

Адам отлично знаеше, че Ерика мрази, просто ненавижда работата, която поглъща всичките му сили и време. Но вече пет години тя бе съпруга на човек от автомобилния бранш и би трябвало да е свикнала. Така както свикваха всички жени в нейното положение.

Понякога се питаше дали не направи грешка, като се ожени за толкова млада жена, макар че в интелектуално отношение между тях нямаше проблеми. Ерика притежаваше несвойствен за възрастта си интелект и Адам отдавна беше забелязал, че тя по-трудно намира общ език с младите хора.

Колкото повече мислеше по този въпрос, толкова повече се засилваше убеждението му, че те двамата съвсем скоро ще трябва да намерят изход от създалото се положение.

Но когато стигна до петнайсетия етаж — територията на върховното командуване, — той вече беше изхвърлил от съзнанието си всички лични проблеми.

В кабинета на вицепрезидента по производствените въпроси един друг вицепрезидент — Джейк Ърлъм, ръководител на Отдела за обществени контакти — запознаваше присъствуващите помежду им. Набитият и плешив Ърлъм, който дълги години беше работил във вестникарския бранш, днес приличаше удивително на един сух и педантичен мистър Пикуик. Никога не се разделяше с лулата си, която или димеше в ъгъла на устните му, или пък подскачаше в ръката му, докато собственикът й оживено жестикулираше. При влизането на Адам Трентън лулата моментално се насочи към него:

— Мисля, че познаваш Моника от редакцията на „Нюзуик“?

— Срещали сме се — отвърна Адам и отправи любезен поздрав към слабичката брюнетка, разположила се на един от диваните. Преметнала крак върху крак, със запалена цигара в ръка, тя хладно се усмихна, като явно му даваше да разбере, че никакви изблици на детройтска сърдечност не могат да минат пред една изпечена нюйоркчанка.

До нея беше седнал журналистът от „Уолстрийт Джърнъл“ — червендалест човек на средна възраст, който се казваше Харис. Адам стисна ръката му и се насочи към кореспондента на АП — стегнат младеж с бележник в ръка, който със зле прикривано нетърпение очакваше началото на пресконференцията. Последният човек в кабинета беше Боб Ървин, плешивият веселяк от „Детройт Нюс“.

— Здрасти, Боб! — поздрави го Адам. Познаваше го отлично, тъй като той водеше ежедневната рубрика за света на автомобилите. Беше добре информиран журналист и се радваше на искреното уважение на автомобилните компании, макар и да не пропускаше да ги жилне при подходящ случай. В миналото Ървин беше отделял не малко място в своите материали за нападките на Ралф Нейдър и Емерсън Вейл.

Илрой Брейтуейт се отпусна в едно от свободните кресла на уютно подредения кабинет и приятелски попита:

— Е, кой ще започне?

Брейтуейт, когото подчинените му тайно наричаха Сребърната лисица заради безупречно подстриганата му гъста коса със стоманено-сив цвят, беше облечен в стегнат костюм с консервативна кройка и също имаше свой собствен отличителен белег — огромни копчета за ръкавели. Цялата му фигура излъчваше онзи стил, който абсолютно точно отговаряше на заобикалящата го обстановка. Подобно на всички обитавани от важни клечки в компанията помещения, и този кабинет беше обзаведен изключително луксозно — с ламперия от светло африканско дърво, дантелени пердета и дебел ръчно тъкан килим. За да стигне дотук, човекът от света на автомобилите трябва да работи упорито и всеотдайно в продължение на много, много години. Но веднъж издигнал се до това положение, той получава изключителни условия за работа — кабинет като този, свързаната с него стая за преобличане и почивка, персонална трапезария, помещение за сауна и масаж — всичко на негово разположение двайсет и четири часа в денонощието.

— Може би ще започне дамата — обади се Джейк Ърлъм, заел една от креслата близо до прозореца.

— Нямам нищо против — кимна брюнетката от „Нюзуик“. — Бих искала да зная какво оправдание ще скълъпите по повод нежеланието си да дадете ход на някаква що-годе смислена програма за развитие и внедряване на екологически чист парен двигател за автомобилите?

— Нямаме никакво оправдание — отвърна Сребърната лисица. Лицето му запази спокойното си изражение, но гласът му прозвуча малко по-рязко отпреди. — Още повече, че тази работа отдавна е свършена, още преди години. Свършил я е един човек на име Джордж Стивънсън 9 9 Изобретателят на парния двигател. — Б.пр. и аз мисля, че оттогава насам не е направено кой знае какво друго по този въпрос.