Артър Хейли - Колела

— Трябва да прегледам някои неща, които наистина са спешни.

От прозореца на кабинета си Адам добре виждаше утринното движение по магистралата. В момента то беше доста оживено, но не толкова интензивно, колкото преди час, когато работниците се насочваха към заводите за началото на дневната смяна. Скоро движението отново щеше да се усили — хилядите чиновници, които в момента още закусваха в домовете си, щяха да влеят своите коли в неспирния поток. Засилването и отслабването на движението, наподобяващо поривите на вятър, неизменно привличаше Адам и в това нямаше нищо чудно, тъй като основната съставна част на това движение — автомобилите — беше идея-фикс на цялата му същност. Подобно на скалата Бофор, той си беше създал своя скала за измерване на интензивността на автомобилното движение, в която имаше десет степени. Според нея в момента движението не надвишаваше пета степен на интензивност.

— Иска ми се да дойдеш за малко горе — върна го в действителността гласът на вицепрезидента Илрой Брейгуейт. — Сигурно вече знаеш, че нашето приятелче Емерсън Вейл отново е разперило платната!

— Зная — потвърди Адам, който беше хвърлил поглед върху репортажа на „Фрий Прес“, преди да остави вестника до леглото на Ерика.

— Вестникарите настояват за отговор. А този път Джейк е на мнение, че наистина трябва да отговорим.

Джейк Ърлъм беше вицепрезидент по обществените контакти, именно неговата кола беше на паркинга, когато дойде Адам.

— Поддържам мнението му — отвърна Адам.

— Изявлението вероятно ще направя аз, но искам и ги да присъствуваш на срещата. Ще бъде неофициална пресконференция — ще дойде представител на АП 8 8 Информационната агенция „Асошиейтед Прес“. — Б.пр. , кореспондентът на „Нюзуик“, един репортер от „Уолстрийт Джърнъл“ и Боб Ървин от „Детройт Нюс“. Ще ги посрещнем заедно.

— Някакви предварителни уговорки?

Пресконференциите, свиквани от големите автомобилни компании, обикновено се предшествуват от задълбочена подготовка. Отделите за обществени контакти съставят списък на най-вероятните въпроси и този списък внимателно се изучава от всички шефове. Понякога правеха дори и репетиции, на които служителите от тези отдели играеха ролята на журналисти. Важните пресконференции се подготвяха цели седмици и говорителите на автомобилните компании излизаха пред представителите на печата не по-зле подготвени от президента на САЩ, дал съгласието си за официално интервю.

— Никакви уговорки — отвърна Илрой Брейтуейт. — С Джейк решихме да отговаряме свободно — просто да казваме това, което мислим. За теб важи същото.

— Добре — съгласи се Адам. — Веднага ли да дойда?

— След десетина минути. Аз ще ти позвъня.

Докато чакаше, Адам извади от куфарчето си документите, върху които беше работил през нощта, а след това продиктува пред диктофона няколко нареждания до секретарката си Урсула Кокс, която щеше да ги изпълни веднага след като пристигне. По-голямата част от домашната му работа и от нарежданията бяха свързани с проекта „Орион“. Като директор на Групата за предварително планиране и дизайн на автомобилите, той беше тясно свързан с новата кола, която още беше тайна. Днес го очакваха серия важни изпитания на полигона на компанията, намиращ се на трийсет мили от Детройт. Конструкторите имаха проблеми с някакъв упорит вибрационен шум в новия модел. Адам беше дал съгласието си да отиде на полигона заедно с един колега от дизайнерското бюро, а след това щеше да каже мнението си. Нареди на Урсула да отложи изпитанията за по-късен час, тъй като току-що насрочената пресконференция щеше да го забави.

После реши да прочете още веднъж статията на Емерсън Вейл. Сред купищата кореспонденция в стаята на секретарката му имаше и няколко сутрешни вестника. Взе „Фрий Прес“ и „Ню Йорк Таймс“, след което се върна в кабинета си и ги разгърна върху бюрото. Зачете с най-голямо внимание вчерашните изявления на Вейл във Вашингтон, стараейки се да ги запамети дословно.

С Емерсън Вейл се беше срещнал по време на една от неговите пропагандни кампании в Детройт. Подобно на неколцина свои колеги Адам Трентън беше отишъл там от чисто любопитство и остана много изненадан, когато го запознаха с един приятен млад човек, твърде различен от безочливата личност, която бе очаквал да срещне. Изправен пред слушателите си, той не изгуби нищо от своята привлекателност, говори леко и увлекателно, ловко манипулирайки с фактите. Адам беше принуден да признае пред себе си, че този човек действително прави силно впечатление, а аплодисментите след беседата показаха, че и повечето от платилите скъпи входни билети слушатели споделят неговото мнение.