Артър Хейли - Колела

Над вратата на Заседателна зала номер 1 все още светеше червената табела с надпис „Заседание“. Клиентите харесват ярките надписи, защото те повдигат самочувствието им.

Барбара влезе и безшумно се отпусна в креслото си зад дългата маса. Във величествената зала с ламперия от палисандрово дърво и тежки мебели в грегориански стил имаше седем души. На председателското място седеше Кийт Йейтс-Браун — посивял и общителен човек, който имаше длъжността наблюдател и се занимаваше с поддържането на добри отношения между автомобилната компания и „Осбърн Люис“. Вдясно от него се беше разположил директорът по рекламата на компанията Дж. П. Ъндъруд („наричайте ме просто Джей Пи“ 11 11 От английското произношение на инициалите J. Р. — Б.пр. ) — младолик и енергичен човек, наскоро назначен на тази длъжност и все още притеснен от присъствието на големите агенционни шефове. Срещу Ъндъруд беше седнал плешивият Теди Ош — изключително способният творчески директор на ОДЛ, от когото идеите бликаха просто като фонтан. Въпреки консервативния си външен вид на провинциален даскал Ош имаше най-продължителен стаж в агенцията и беше автор на най-успешните рекламни кампании за автомобилната промишленост.

Останалите хора около масата бяха помощникът на Дж. П. Ъндъруд — също от Детройт, двама от служителите на агенцията, които бяха представители съответно на творческия и административния отдел, и Барбара — единствената жена в залата, като се изключи секретарката, която в момента поднасяше кафе.

Предмет на обсъждането беше орионът. Бяха започнали обсъждането на различните рекламни идеи на агенцията още предния ден. Представителите на ОДЛ един по един запознаваха клиентите със своите идеи.

— Засега сме се спрели на една поредица, която вероятно ще ви заинтригува, Джей Пи — проговори Йейтс-Браун. В тона му както винаги се преплитаха авторитетът и почтителното отношение, макар всички присъствуващи отлично да знаеха, че Ъндъруд не може да вземе самостоятелно нито едно наистина важно решение и изобщо не фигурира сред действително влиятелните хора в автомобилната компания.

— Дайте да я видим! — малко по-рязко от необходимото отвърна Ъндъруд.

Единият от служителите на агенцията нареди няколко картона върху специален триножник. На всеки от тях имаше по няколко грубо нахвърляни скици, зад които, както беше много добре известно на Барбара, се криеха часове, а понякога и цели дни упорит труд. На жаргона на агенцията тези листове се наричаха „летящото купче“ и обикновено ги представяха за разглеждане в началото на бъдещата рекламна кампания.

— Би ли се заела с обясненията на тази серия, Барбара? — любезно попита Йейтс-Браун.

Младата жена кимна и се обърна към Ъндъруд и помощника му:

— Смятаме да покажем ориона така, както ще изглежда при ежедневна употреба. Ето, на първата скица колата излиза от измиване…

Очите на всички се спряха върху скицата. Беше направена отлично, с въображение — от тунела на автоматичната мивка се показва предната част на колата, приличаща на пеперуда, която се освобождава от какавидата си. Встрани чака млада жена, очевидно собственицата. Сценката щеше да изглежда великолепно на цветна снимка или кинолента.

Дж. П. Ъндъруд не реагира и Барбара кимна за следващата скица.

— Някои от нас считат, че рекламата отдавна подценява жената шофьор. Всички знаем, че голяма част от нашите реклами са насочени към мъжа потребител.

Можеше да добави, че от две години насам главната й задача беше да се бори за налагането на женския вкус и предпочитания. Не го направи, тъй като си спомни дните, в които имаше усещането за пълен провал, защото на всяка крачка продължаваше да се сблъсква с реклами, насочени към мъжкия пол (в нейните среди ги наричаха „мускулни копия“).

— Убедени сме, че много жени ще се ориентират към новия орион.

Скицата върху триножника изобразяваше паркинга пред голям супермаркет. Художествената композиция беше на ниво — в дъното се виждаше сградата на магазина, а на преден план бе орионът, ненатрапчиво заобиколен от други марки автомобили. Млада жена полагаше покупките си върху задната седалка.

— Околните коли наши ли са или на конкуренцията? — попита рекламният директор.

— Бих казал, наши, Джей Пи — отвърна Йейтс-Браун.

— Трябва да има коли и на конкуренцията — намеси се Барбара. — Иначе всичко ще изглежда прекалено нагласено.

— Не ми харесват продуктите — обади се помощникът на Ъндъруд. — Прекалено се набиват в очи и изместват центъра на вниманието от колата. Ако искаме да ни свърши работа, тоя фон трябва да бъде замъглен и неясен. Старият номер с вазелина ще свърши работа.