Артър Хейли - Колела

Беше седнал до подредените с толкова внимание цветя. Бутна вазата настрана, за да направи място за чашата си.

— Помислих си, че ще е по-уютно — отвърна Ерика.

Той впи поглед в нея.

— Което идва да ми каже, че в повечето случаи този дом е лишен от уют, така ли?

— Не съм казала такова нещо.

— А може би трябваше да го кажеш. — Той се изправи и започна да се разхожда из стаята, докосвайки с ръце познатите вещи. Стар навик, който безпогрешно издаваше безпокойството му. „Защо не се опиташ да докоснеш мен? — мислено го попита Ерика. — Ще получиш повече отзивчивост.“ А на глас каза:

— О, щях да забравя — получи се писмо от Кърк. До нас двамата. Направили са го редактор в университетския вестник.

— Аха — незаинтересовано промърмори Адам.

— За него това е важно — продължи тя, после не можа да се сдържи и добави: — Не по-малко, отколкото е служебното издигане за теб.

Адам рязко обърна гръб на излъчващата зной камина и раздразнено отвърна:

— Вече свикнах с мисълта, че Грег ще стане лекар, и неведнъж съм ти казвал, че в крайна сметка това ми харесва. Ще му бъде трудно, докато се дипломира, но поне ще върши нещо полезно. Не очаквай обаче от мен — нито сега, нито по-късно — да изпитвам радост от факта, че Кърк ще стане журналист или каквото и да е там, свързано с вестниците!

Ерика вече съжаляваше за насоката, която беше взел разговорът им. Дълго преди тя да се появи в живота им, синовете на Адам бяха решили своето бъдеще. Въпреки това в многобройните им разговори по-късно тя неизменно подкрепяше техния избор и ясно даваше да се разбере, че се радва на нежеланието на момчетата да следват стъпките на баща си в автомобилния бизнес.

Доста по-късно разбра, че е постъпвала неразумно. Момчетата щяха да тръгнат по пътя си и без нейната помощ, но у Адам се наслои трайната горчилка, че никой в семейството не харесва неговата работа.

Реши на всяка цена да изглади зараждащия се конфликт:

— Писането на статии в печата също е полезна работа.

Той раздразнено тръсна глава. Споменът за тазсутрешната пресконференция все още бе твърде пресен и колкото повече мислеше за нея, толкова по-малко му харесваше тя.

— Ако познаваше толкова журналисти, колкото познавам аз, сега щеше да си на друго мнение. Голяма част от техните писания са повърхностни, Липсва им елементарна умереност, бъкат от предразсъдъци, неточности и грешки, въпреки че всеки драскач предварително бърза да се обяви за безпристрастен. А посочиш ли им грешките, веднага започват да се оправдават с липсата на време… Прибягват до това оправдание така, както инвалидът се ползува от патерицата си. Изглежда, на вестникарските шефове и на цялата останала пасмина никога не им е хрумвало, че ако работят малко по-бавно и внимателно проверяват фактите около отпечатваните събития, биха носили доста по-голяма полза на обществото. Най-много ме дразни обаче, че те не забелязват собствените си несполуки, а критикуват и самоволно издават присъди над чуждите!

— Има истина в това, което казваш — замислено продума Ерика. — Но то не може да се отнася до всички вестници и до всички хора, които работят в тях.

Адам беше готов да спори и тя усети, че този спор лесно ще прерасне в кавга. Решена на всяка цена да не се стига дотам, тя прекоси стаята и нежно взе ръката му.

— Да се надяваме, че Кърк ще бъде по-добър от тези, за които говориш, и ще ни изненада приятно — мило се усмихна тя.

Физическият контакт, толкова рядък гост между двамата напоследък, й достави неподправено удоволствие. Душата й се изпълни с предчувствия за нарастване на това удоволствие още преди вечерта да е отминала.

— Хайде да оставим този разговор. Любимата ти вечеря чака.

— Съгласен съм — отвърна Адам. — Дай да хапнем набързо, защото трябва да прегледам някои документи.

Ерика пусна ръката му и се отправи към кухнята. Питаше се дали мъжът й съзнава колко често е започнал да използува тези думи напоследък. Бяха се превърнали в нещо като вечерната молитва за вярващите.

Адам я последва.

— Искаш ли да ти помогна с нещо?

— Сложи подправките на салатата и я разбъркай.

Справил се както винаги бързо и сръчно с поставената задача, той видя бележката за телефонния разговор на Тереза от Пасадина.

— Ти почвай, а аз ще видя какво иска Тереза — каза й той.

Веднъж хванала слушалката, сестрата на Адам рядко се задоволяваше с две-три изречения, независимо дали разговорът е междуградски, или не.