Артър Хейли - Колела

— Бих могъл да прескоча за ден-два, ако имаш остра нужда от мен — предложи той.

— Не. Имам нужда от теб точно там, където си — в Детройт. Тревожат ме инвестициите на Клайд в „Стивънсън Мотърс“. Носят ми добри пари наистина, но там е вложен почти целият ми капитал и все се питам дали да не продам своята част и да вложа парите си в нещо по-сигурно…

Тази история беше известна на Адам. Съпругът на Тереза беше луд по автомобилния спорт и непрекъснато обикаляше пистите на Южна Калифорния. Познаваше куп състезатели, между които и, Смоуки Стивънсън. Необичайно за хора като него, Смоуки заделяше, голяма част от спечелените от ралита пари — в течение на няколко: години той беше един от асовете — и по-късно, използувайки името: си и създадените връзки, успя да открие собствена фирма за продажба-на коли в Детройт. Фирмата му беше официален представител на компанията на Адам. Съпругът на Тереза стана анонимен съдружник на бившия състезател, отпускайки почти половината от необходимия капитал. Съгласно завещанието му акциите от неговата част преминаха в разпореждане на Тереза.

— Сестричке, нали каза, че получаваш пари от Стивънсън?

— Да. В момента не разполагам с точните цифри, но ако е необходимо, мога да ти ги изпратя. Според експертите, които поеха бизнеса на Клайд, постъпленията съвсем не са лоши. Тревожи ме това, което пишат вестниците — че фирма за продажба на коли е рискована инвестиция, тъй като много от тях фалират. Ако това се случи със Стивънсън, ние с децата ще се окажем в сериозно затруднение.

— Напълно е възможно — призна Адам. — Но ако имаш късмет да притежаваш акции от здрава и преуспяваща фирма, продажбата им би била голяма грешка.

— Зная. И точно по тази причина имам нужда oт съвета на близък човек. Никак не ми е приятно да те моля за подобно нещо, Адам. Зная колко си претрупан с работа. Но не би ли могъл все пак да отделиш малко време за Смоуки Стивънсън, да разбереш как върви бизнесът, да си съставиш някакво мнение? А след това да ме посъветваш как да постъпя. Вече говорихме за това, ако си спомняш.

— Спомням си. И мисля, че още тогава ти обясних какви трудности мога да срещна. Автомобилните компании забраняват на своите служители да имат нещо общо с търговията на готовата продукция. Не мога да направя нищо, преди да съм разговарял с хората от Комисията, защищаваща интересите на компанията.

— А това удобно ли е? Няма ли да ти донесе неприятности?

Адам се поколеба. Неприятности действително щеше да има. За да изпълни желанието на Тереза, трябваше да изиска основно проучване на фирмата „Стивънсън“, което включва ревизия на счетоводните операции, методите на работа и всичко останало. Тереза, разбира се, ще му даде всички официални пълномощия. Но те ще бъдат в защита на нейните интереси, докато интересите на компанията — негов работодател, са съвсем друго нещо. Той е длъжен да съобщи за намеренията си на ръководството на компанията още преди да осъществи какъвто и да било контакт с който и да било търговец независимо от мотивите си. Илрой Брейтуейт и Хюб Хюитсън съвсем няма да изпаднат във възторг от подобно негово желание, като мислите им ще бъдат съвсем лесни за отгатване — един ръководител от ранга на Адам е в състояние да прави сериозни финансови услуги на всеки търговец на автомобили. Това именно е причината, поради която всички автомобилни компании са въвели строги ограничения за участие на своите служители в близки до производството дейности. Постоянната Комисия за защита интересите на компанията се занимава точно с неща от този род — най-вече с личните инвестиции на служителите и членовете на техните семейства. В края на всяка календарна година данните за тези инвестиции се публикуват върху специални формуляри, които удивително приличат на формулярите за данъците върху доходите. Разбира се, има хора, които заобикалят Комисията и влагат парите си на името на свои роднини при пълна секретност, разбира се. Но наложените от Комисията ограничения бяха в общи линии разумни и висшите служители стриктно се придържаха към тях.

Значи ще трябва да се яви пред Комисията и да я запознае с аргументите си, помисли си Адам. В края на краищата той самият няма да спечели нищо — просто ще защищава интересите на една вдовица и нейните деца, а това не може да не придаде допълнителна емоционална сила на молбата му. Всъщност колкото повече мислеше по този въпрос, толкова по-малко причини за безпокойство откриваше.