Артър Хейли - Колела

— Ще видя какво мога да направя, сестричке — проговори в слушалката той. — Още утре ще задвижа нещата в службата, но вероятно ще минат една-две седмици, преди да получа официално разреше-ние Нали разбираш, че не мога да постъпя по друг начин?

— Разбирам. Освен тона не е толкова важно кога ще започнеш. Важното е аз да зная, че си поел грижата за нас. — В гласа на Тереза се долови облекчение и той съвсем ясно си я представи в този момент — загриженото изражение, което се появяваше на лицето й винаги когато трябваше да се концентрира върху нещо трудно, сигурно бе изчезнало, сменено от онази топла усмивка, която караше всеки мъж да се чувствува добре. Сестра му винаги беше предпочитала важните решения да се вземат от мъж, но през последната година доста често й се беше налагало да ги взема сама.

— Каква част от акциите на „Стивънсън Мотърс“ притежаваше Клайд? — попита Адам.

— Четирийсет и девет процента. В момента положението не се е променило. Вложил е около двеста и четирийсет хиляди долара… Затова се притеснявам.

— Той фигурира ли като официален съдружник?

— Не. Фирмата е на името само на Смоуки Стивънсън.

— Най-добре ми изпрати всички документи, включително извлечение от изплатените дивиденти — нареди й той. — Напиши едно писмо и на Стивънсън. Кажи му, че имам необходимите пълномощия и ще се свържа с него, за да надникна в бизнеса му. Разбра ли?

— Разбрах. Благодаря ти, скъпи. Много ти благодаря. Предай поздравите ми на Ерика. Тя как е?

— О, добре е.

Когато Адам се върна, Ерика вече беше прибрала чиниите и седеше с подвити крака на дивана в дневната. Видяла то да влиза, тя махна с ръка към масата и каза:

— Направих ти кафе.

— Благодаря. — Той си наля чаша и отиде до антрето да вземе куфарчето си. После се отпусна в едно кресло до полуизгасналия огън и започна да вади книжата.

— Какво искаше Тереза? — попита Ерика.

Той й обясни с няколко думи молбата на сестра си.

— И кога ще свършиш всичко това? — недоверчиво го изгледа тя.

— Още не зная. Ще трябва да намеря време.

— Но кога? Искам да зная.

— Когато човек е решил да свърши някаква работа, той намира време — леко раздразнен отвърна Адам.

— Ти не си от хората, които намират време! — За пръв път от началото на вечерта в гласа й се долови раздразнение: — Ти отнемаш времето на някой друг или на нещо друго! Не означава ли всичко това, че ще трябва да посещаваш този търговец безброй пъти? Да разпитваш хората, да научиш всичко за неговия бизнес? Аз зная как ще го направиш — задълбочено и подробно като всичко, за което се залавяш. А това изисква много време, нали?

— Предполагам — съгласи се той.

— Но няма да използуваш работното си време, през деня, през седмицата…

— Вероятно не.

— Значи остават вечерните часове и почивните дни. Търговците на коли работят и тогава, нали?

— В неделя не работят! — рязко отвърна Адам.

— Ура!

Поне тази вечер Ерика не бе имала намерение да се държи така. Искаше й се да бъде търпелива, сговорчива и нежна, но внезапно я обхвана чувство на горчивина. Съзнаваше, че е по-добре да мълчи, ала не издържа:

— Може би точно този търговец ще отвори дюкяна си и в неделя, ако го помолиш както трябва! Ако му обясниш, че са ти останали няколко часа за дом и съпруга и трябва да ги запълниш с нещо!

— Слушай — опита се да й обясни Адам. — Това не е работа в истинския смисъл на думата. Не бих се заел с нея, ако зависеше от мен. Правя го заради Тереза.

— А да направиш нещо заради Ерика? Или ще й дойде прекалено много, а? Я почакай, защо не Използуваш и годишната си отпуска — тогава би могъл…

— Ставаш глупава! — отсече той.

Извадените от куфарчето книжа бяха наредени в полукръг около него. Като тотемите на магьосник върху тревата, помисли си тя. А до тях имат достъп само изпадналите под влиянието на тази ужасна магия, специално удостоените… В този омагьосан кръг гласовете долитаха някак изкривени, а думите губеха своя смисъл.

Но Адам беше прав. Тя наистина се държи капризно и глупаво.

Застана зад него. Имаше чувството, че се е оградил с документите си така, както децата се ограждат с линиите между каменните плочки на тротоара.

Положи ръце върху раменете му и доближи лице до неговото.

— Не мога да откажа на сестра си — примирително промълви той и погали ръката й. — Как да го направя? На мое място Клайд положително би направил за теб много повече!

Тя усети как настроението им най-неочаквано се променя. Значи все пак има начин да се проникне в омагьосания кръг! Сигурно трябва най-напред да си помислиш, че това е невъзможно, и тогава изведнъж номерът става.