Артър Хейли - Колела

Ученият се наведе напред и впи поглед в очите на Адам.

— А знаеш ли какво друго биха могли да напишат на твоята плоча? „Той създаде нещо ново, различно и полезно. Той беше лидер, когато се прокарваха новите пътища, когато се разораваха девствени целини. И онова, което остави след себе си, има непреходни значение.“

Пърс се отпусна в креслото си, сякаш се беше изморил от необичайното за характера му красноречие.

А в настъпилата тишина Адам почувствува, че думите на приятеля му го развълнуваха по странен и необичаен начин. Призна пред себе си, че в тях има много истина, и се запита колко време след амортизацията на новия за момента орион някой ще си спомня за него. Въпросът се отнасяше с пълна сила и за бъдещия фарстар — две коли, които в момента сякаш бяха най-важното нещо на света за много хора, сред които бе и той. Но такива ли щяха Да бъдат те, погледнати през призмата на времето?

В кабинета цареше тишина. И тук, както в останалите помещения на административната сграда, се усещаше как след края на работното време отминава и напрежението. Секретарките и останалите административни служители се готвеха да си тръгват, От своето място Адам можеше да следи движението по магистралата, което рязко се засилваше в часа, в който хората напускаха работните си места.

Срещата им стана по това време, тъй като Пърс настоя да поговорят поне един час на спокойствие.

— Разкажи ми нещо за свръхпроводниците и революцията, която очаквате от тях — помоли го той.

— Те ще бъдат главните носители на огромни маси енергия — тихо започна приятелят му. — Ще ни дадат възможност да пречистим околната среда, ще създадат изобилие, каквото тази планета не познава!

От другия край на кабинета се разнесе настойчивото жужене на служебния телефон.

Адам хвърли раздразнен поглед към бюрото си. Още преди пристигането на Пърс беше наредил на секретарката си Ърсюла да не го свързва с никого. Насреща приятелят му също изглеждаше недоволен от прекъсването.

В същото време Адам отлично знаеше, че Ърсюла не би си позволила да наруши заповедта му без основателни причини. Той се извини на Пърс, прекоси помещението и вдигна слушалката.

— Не бих ви безпокоила, сър — прозвуча в нея приглушеният глас на секретарката му. — Но някой си господин Стивънсън настоява да говори с вас по изключително важен въпрос.

— Смоуки Стивънсън?

— Да, сър.

Адам се ядоса:

— Поискайте му номер, на който мога да го открия довечера. Ще му се обадя, щом се освободя. В момента съм зает!

Ясно долови-колебанието на Ърсюла:

— Точно така му казах, мистър Трентън. Но той настоява. Каза, че няма да му се сърдите, като разберете за какво става въпрос.

— По дяволите! — изруга Адам и хвърли извинителен поглед към Пърс. — Още ли е на телефона?

— Да.

— Свържете ме тогава! — Адам прикри мембраната с ръка и подхвърли на приятеля си: — Няма да ми отнеме повече от минутка!

Хора като Смоуки Стивънсън винаги считат своите работи за най-важното нещо на този свят, помисли си той.

В слушалката нещо прещрака и до него долетя гласът на търговеца:

— Адам, вие ли сте?

— Аз съм — отвърна Адам, без да си прави труд да прикрива раздразнението си. — Разбрах от секретарката си, че сте били уведомен за моята заетост! Налага се да почакате независимо от важността на въпроса ви!

— Да предам ли това и на вашата съпруга?

— Как да ви разбирам? — с леден тон попита Адам.

— Ами както ви е угодно, господин велики началнико! Толкова сте зает, че не искате дори да вдигнете слушалката, за да чуете какво ще ви съобщи един верен приятел! Жена ви е арестувана! Но не за нарушение на правилата за уличното движение, както може би си помислихте, а за кражба!

Адам смаяно мълчеше, а Смоуки продължи да говори:

— Ако възнамерявате да й помогнете по някакъв начин, а и да помогнете на себе си, трябва незабавно да зарежете важните си дела и да дойдете тук, където ще ви чакам. Сега слушайте внимателно, за да разберете как да ме намерите…

Все така замаяно Адам записа указанията на Смоуки и бавно постави слушалката.

— Имаме нужда от адвокат — каза Адам. — Познавам няколко и сега ще звънна на един от тях.

Двамата със Смоуки седяха в колата на търговеца, паркирана пред полицейския участък. Адам още не беше влизал вътре, отстъпил пред убежденията на Смоуки да остане и изслуша обстоятелствата по арестуването на Ерика — така, както му ги беше представил по телефона шефът Аренсън, — обстоятелства, които двамата вече бяха обсъдили в кабинета на началника, докато чакаха Адам. И колкото повече слушаше, толкова по-напрегнат ставаше.