Артър Хейли - Колела

През онези години двамата бяха неразделни. Адам все още не се беше оженил за Ерика, а Пърс доста време след това си остана заклет ерген.

До един момент Адам проявяваше умерен интерес към хобито на Пърс да майстори старинни цигулки, върху които неизменно се гравираше марката „Страдивари“, но по-късно не откликна на предложението му да изучават заедно руски. Пърс се залови самичък с тази задача по една съвсем проста причина — неизвестно кой го беше абонирал за някакво съветско списание. След по-малко от година той вече с лекота го изчиташе от край до край.

На външен вид сър Пърсивал Стайвесънт беше кльощав дългуч със скръбна физиономия (което не отговаряше на действитетния му темперамент) и разсеян вид (което беше вярно). Според Адам годините изобщо не бяха го докоснали. Рядко губеше вроденото си добродушие, но когато се концентрираше върху някой научен проблем, светът наоколо — включително седемте му буйни деца — преставаше да съществува. Този контингент планомерно нарастваше с по една бройка годишно от мига, в който се беше оженил. Беше се решил на тази съдбоносна за него стъпка малко след като напусна автомобилния бранш. Жена му беше приятна, с апетитна външност луда глава, на която най-малко от всичко подхождаше импозантната титла лейди Стайвесънт. През последните няколко години непрекъснато увеличаващото се семейство се беше настанило в една къща близо до Сан Франциско, която приличаше на щастлива лудница.

Именно от Сан Франциско беше долетял Пърс сега. И то със специалната задача да се срещне с Адам. Срещата им се състоя в кабинета на Адам, в късния следобед на един горещ августовски ден.

Предния ден беше телефонирал за пристигането си и Адам му предложи да не търси хотел, а направо да идва в къщата на Куортън Лейк. Ерика го харесваше и Адам се надяваше, че старият приятел ще поразсее напрежението, което продължаваше да се трупа в семейството му.

Но Пърс отказа:

— По-добре да не идвам, старче. Видя ли се с Ерика, тя ще ме попита защо съм дошъл… А предполагам, че ти ще искаш да й го съобщиш със свои думи…

— А защо всъщност идваш? — полюбопитствува Адам.

— Може би да си потърся работа…

Впоследствие се оказа, че сър Пърсивал съвсем не си търси работа, а е дошъл, за да предложи такава на Адам.

Една компания от Западното крайбрежие, която се занимаваше с производството на сложна електронна и радарна техника, изведнъж изпита нужда от енергичен ръководител. Пърс пък се оказа един от нейните основатели и заемаше длъжността вицепрезидент по научните въпроси. Именно той беше препоръчал Адам на колегите си и в момента разговаряше с него и от тяхно име.

— Ще те направим президент на фирмата, старче! — обяви той. — Ще започнеш кариерата си от самия връх!

— Точно същото казал някога Хенри Форд на Бънки Кнудсен 34 34 Уилям Кнудсен (1879–1948) — американски индустриалец, започнал кариерата си при Форд, но впоследствие станал президент на „Дженеръл Мотърс“. — Б.пр. — жлъчно отвърна Адам.

— В нашия случай нещата сигурно ще се подредят по-добре, защото мислим да те направим един от главните акционери. — Пърс спря поглед върху Адам и челото му леко се набърчи. — Искам само едно от теб — сериозно добави той. — Да не възприемаш лекомислено Онова, което ти казвам.

— Никога не съм го правил — отвърна Адам и си помисли, че това е едно от нещата, върху които се крепи тяхното приятелство. Винаги се бяха отнасяли с уважение един към друг и имаше защо. Адам беше постигнал вече немалко в автомобилния бранш, а Пърс, въпреки страшната си разсеяност и неувереност при вземането на важни решения, превръщаше в смайващ успех всяко свое научно начинание. Още преди днешната им среща Адам вече беше дочул нещичко за компанията от Западното крайбрежие, която доста бързо си беше създала солидна репутация благодарение на постиженията си в областта на електрониката.

— Компанията ни е малка — обясни Пърс — Но твърде бързо се разрастваме.

После се зае да разказва как няколко души — учени като него, решили да я основат, за да мотат да приложат на практика изобилието от нови идеи в областта на електронната технология. Насочили се специално към разработкатa на нови енергийни източници и пренасяне на енергията на далечни разстояния. Техните проекти трябвало да облекчат положението на големите градове с развита промишленост, но едновременно с това предвиждали коренна промяна в начина на снабдяване с хранителни продукти главно на базата на нови методи за увеличаване на поливните площи в селското стопанство. Екипът от учени вече беше постигнал забележителни успехи в някои области и според думите на Пърс „компанията вече не само си изкарва хляба и маслото, но остава и за малко конфитюр“, т.е. пред нея има отлични перспективи.