Артър Хейли - Колела

— Основните си проучвания правим в областта на свръхпроводниците — съобщи му Пърс. — Знаеш ли нещо за тях?

— Много малко.

— Когато направим своя пробив — а ние сме уверени, че ще го направим, — свръхпроводниците ще предизвикат истинска революция в областта на енергетиката и металургията. После ще ти разкажа още много неща… Проектът ни може да се превърне в изключителен успех!

Но в момента компанията се нуждаела преди всичко от опитен ръководител с новаторски идеи.

— Ние, старче, сме учени. Ако ми позволиш подобен израз — под един чадър сме събрали куп умни глави. Но сме принудени да се занимаваме с неща, за които нямаме необходимата подготовка — цялата там ръководна дейност, организация, бюджети, финанси и всичко останало… А искаме да си останем в своите лаборатории, да правим експериментите си и да мислим.

Но колегите му съвсем не били склонни да приемат за ръководител кой да е бизнесмен, поясни Пърс.

— Счетоводители и консултанти — с лопата да ги ринеш На нас ни трябва личност, трябва ни ръководител с достатъчно въображение и интерес към научните проблеми, човек, който знае как се използува техниката и как се внедряват изобретенията, човек, който умее да дава приоритет на истински важните разработки, и докато ние поддържаме тила му, той да осигурява необходимите контакти с другите компании. Заедно с всичко това той трябва да бъде и достоен човек. Накратко казано, старче, имаме нужда от теб!

Адам не можеше да остане равнодушен към всичко това. И друг път беше получавал предложения за работа извън автомобилния бранш, всъщност доста повече от останалите си колеги. Но просто поради факта, че отлично познаваше Пърс, неговото предложение му се представи в съвсем различна светлина.

— А какво мислят твоите съдружници? — попита то той.

— Те се доверяват на моите преценки. Мога да ти кажа, че направихме кратко списъче на евентуалните кандидати. Много кратко списъче, тъй като в него фигурира само едно име — твоето!

— Това ме ласкае — отвърна Адам и наистина мислеше така.

Сър Пърсивал Стайвесънт си позволи една от своите редки замислени усмивки.

— Би могъл да бъдеш поласкан и от някои други неща. Готов съм да говорим за заплата, премии, положението ти като акционер, опции. Само кажи че искаш.

— Не сега — поклати глава Адам. — Не зная дали изобщо ще стигнем до това. Работата е там, че аз всъщност никога не съм се замислял сериозно над възможността да напусна автомобилния бранш. Колите бяха и продължават да бъдат смисълът на моя живот.

Дори и на този етап Адам приемаше разговора им по-скоро като теоретично обсъждане. Въпреки цялото си уважение към Пърс и близкото им приятелство, той не мажеше да си представи, че доброволно би напуснал автомобилната промишленост.

Бяха седнали един срещу друг и Пърс се размърда в креслото си. Имаше навика постоянно да се върти на мястото си — сякаш високата му слаба фигура беше окачена на чувствителни шарнири. Но всяко завъртане означаваше, че мисълта му е потекла в друга посока и скоро ще предложи нова тема за разговор.

Сега съвсем без връзка попита:

— Какво ли ще напишат някога на надгробната ти плоча?

— Не зная дори дали ще имам такава.

— Изразявам се образно, старче — махна с ръка Пърс. — Всички ще си имаме надгробни плочи независимо дали са направени от камък или от въздух. И на тях акуратно ще бъде отбелязано как сме се разпореждали с отпуснатото ни време на тази земя, какво сме оставили след себе си. Мислил ли си някога по този въпрос?

— Сигурно — сви рамене Адам. — Предполагам, че от време на време всички мислим за това.

Пърс сплете пръстите си и се зае да ги разглежда.

— За теб биха могли да се напишат няколко неща. Например: Той беше вицепрезидент на автомобилна компания. Или даже „президент“, ако, разбира се, късметът продължи да бъде на твоя страна и успееш да се справиш с всичките си сериозни конкуренти. Естествено, макар и многолюдна, компанията ти ще бъде добра. Защото, старче, автомобилният бизнес просто гъмжи от президенти и вицепрезиденти… Броят им е такъв, че човек неволно се сеща за населението на Индия…

— Ако искаш да ми кажеш нещо, защо не го кажеш направо? — попита Адам.

— Прекрасно предложение, старче.

Понякога Пърс прекалява с благопристойното си поведение на английски благородник, помисли Адам. За да изучи това, поведение в детайли, му беше необходимо доста време, защото, благородник или не, той беше живял в Съединените щати цели двайсет и пет години и всичките му навици и вкусове бяха напълно американски, с изключение може би на езика. Същевременно и другата възможност беше напълно вероятна — всеки човек си има своите слабости и слабостта на Пърс бешe всичко английско.