Артър Хейли - Колела

— Не съм имал подобни намерения — учудено отвърна Адам. — Какво друго може…

— Мръсно копеле — изрева извън себе си Смоуки и пръстите му върху волана побеляха от яростното стискане. — Нима вече си забра-вил, че възнамеряваш да ми вземеш хляба?! Толкова ли малко значение има този въпрос за теб, че дори не си го спомняш?! Един месец, забрави ли? Един месец, след който твоята сестричка ще си дръпне паричките и аз ще остана на улицата! Един месец, след който ще пробуташ мръсното си тефтерче на баровците от твоята шибана компания!

— По този въпрос имаме споразумение — сковано отговори Адам. — Той няма нищо общо със сегашния случай.

— Аз пък мисля, че има, дявол да те вземе! Трябва бързичко да премислиш някои неща, ако искаш жена ти да се измъкне от тая бъркотия, без почтената ви фамилия да влезе в устата на цял Мичиган!

— Няма да е зле, ако ми обясните точно за кои неща става въпрос.

— Предлагам сделка — отвърна Смоуки. — Ако не можеш да проумееш-условията й, значи съм се лъгал относно умствените ти качества.

Адам не можа да прикрие обзелото го презрение и то с пълна сила прозвуча в гласа му:

— Май схващам картинката! Я все пак да проверим: имате намерение да играете ролята на посредник и ще използувате своето приятелство с шефа на полицията, за да освободите жена ми и да предотвратите предявяването на обвинение срещу нея. Срещу което аз ще трябва да посъветвам сестра си да остави парите си във вашия бизнес и да затворя очи пред незаконните методи, с чиято помощ го управлявате!

— Боравите твърде свободно с термини от сорта на „незаконни методи“. Трябва ли да ви напомням, че и вашето семейство прибягва до тях?

Адам не обърна внимание на забележката и попита:

— Правилно ли съм ви разбрал, или греша?

— Умен сте все пак. Разбрали сте ме правилно.

— Е, тогава ще получите и отговора ми. Той е категорично „не“! Нямам намерение да променям съвета, който се готвя да дам на сестра си, при никакви обстоятелства! Това би означавало да помогна на себе си, като се възползувам от нейните средства за съществувание.

Смоуки светкавично прецени този отговор и попита:

— Това означава ли, че ще премислите още веднъж второто си решение? Това, което засяга компанията?

— Не съм казал такова нещо.

— Но не казахте и обратното!

Адам замълча. В колата се чуваше тихото мъркане на двигателя и шепотът на климатичната инсталация.

— Аз ще се задоволя и само с тази част на сделката — подхвърли Смоуки — Нека оставим Тереза настрана. Ще бъда доволен, ако не уведомите компанията за онова, което открихте при мен. — Млъкна за момент, после поясни! — Няма дори да ви поискам оня черен тефтер. Достатъчно е да ми обещаете, че няма да го използувате.

Адам продължаваше да мълчи.

— Би могло да се каже, че в този момент сте изправен пред доста труден избор — продължи да го обработва Смоуки — Или компанията, или жена ви Много ми е интересно да науча кое доставяте на първо място!

— Отлично знаете, че нямам избор! — горчиво въздъхна Адам.

Съзна, че Смоуки отново го беше изиграл — както при първия им сблъсък, когато беше поискал два пъти повече от необходимото му време. Стар трик на търговците.

Но сега трябва да мисля преди всичко за Ерика, напомни си той. Няма друг начин.

Все пак наистина ли беше така? За миг изпита желание да се откаже от посредничеството на Смоуки и сам да отиде в полицейския участък. Там щеше да научи подробностите на едно абсурдно положение, което продължаваше да приема каю нереален кошмар, а след това щеше да се опита да направи нещо, стига да може, разбира се. Това обаче беше доста рисковано. Простата истина си оставаше една: Смоуки наистина познава шефа Аренсън и наистина знае начините за излизане от подобни ситуации. За разлика от него. Когато преди няколко минути Адам призна, че е безпомощен, беше казал самата истина.

Но съзнаваше много добре, че беше действувал в разрез с моралните си принципи, беше направил компромис със съвестта си независимо от положението на Ерика. Унило си помисли, че това едва ли ще е последният компромис както в личния, така и в трудовия му живот.

Смоуки от своя страна с мъка удържаше ликуването си. В онзи недалечен ден, когато Адам го заплаши с разкритията си — още в мига, в който се добра до едномесечната отсрочка, той изпита увереност, че нещо ще стане и нещата все някак ще се оправят. Тази увереност не беше го напускала нито за миг и ето — нещата действително започваха да се оправят!