Артър Хейли - Колела

Сър Пърсивал и Адам закусваха в ресторанта на хотел „Хилтън“, където беше отседнал Пърс.

Разговорът между Адам и Ерика беше прекъснат още снощи, защото тя, напълно изтощена, заспа като камък в момента, в който се прибраха у дома. Продължаваше да спи и сутринта, когато, той излезе и се насочи към центъра на града. В един момент реши да я събуди, после се отказа, а по пътя към Пърс съжали, че не го направи. Почти беше решил да се върне, но си спомни, че само след около два часа Пърс отлита за Ню Йорк, а предложението му някак изведнъж придоби нова привлекателност и Адам започна да го разглежда в съвсем друга светлина.

Снощи забеляза, че макар и да се отправи към стаята за гости, където спеше вече от цял месец, Ерика не заключи вратата си. Положението беше същото и на сутринта, когато той на пръсти се измъкна от дома.

След един час ще й позвъня по телефона, реши той. И ако у нея съществува желание за разговор, той ще пренасрочи част от ангажиментите си в службата така, че да прескочи до дома още преди обяд.

Докато закусваха, Пърс не обели нито дума за внезапното прекъсване на вчерашната им среща, а и Адам не засегна този въпрос. От любезност Пърс го попита за Грег и Кърк, след което разговорът им се прехвърли върху темата за свръхпроводимостта — област, в която малката научноизследователска фирма се надяваше да направи своя голям удар.

— Най-необикновеното при тези свръхпроводници, старче, е фактът, че обществеността и печатът не знаят за тях почти нищо. — Пърс отпи глътка от чая собствено производство — специална смес от цейлонски и индийски видове, които носеше навсякъде в метални кутийки с особена форма, след което продължи: — Вероятно знаеш, че свръх-проводникът е парче метал или метален проводник с изключително висока електропроводимост и това му позволява да пренася почти без загуби електрическата енергия.

Адам кимна.

Подобно на всички, които са изучавали физика на университетско равнище, той знаеше, че използуваните в сегашната практика кабели и проводници притежават известно съпротивление и то е причината да се губи най-малко 15 на сто от пренасяната електроенергия.

— Следователно свръхпроводник със съпротивление, равно на нула, би направил истинска революция в световната енергосистема — заключи Пърсивал. — Между другото, той ще направи излишно цялото, скъпо и сложно оборудване, до което прибягваме днес за пренасяне на електроенергия. Ще позволи при минимални разходи да се пренасят фантастични количества енергия. Досега главната пречка пред масовото внедряване на свръхпроводниците беше фактът, че те функционират само при изключително ниски температури — някъде около четиристотин и петдесет градуса под нулата по Фаренхайт.

— Това е ужасен студ — отбеляза Адам.

— Така е. Именно затова през последните години учените мечтаят за такъв свръхпроводник, който би действувал и при Стайна температура.

— А има ли шанс тази мечта да се превърне в действителност?

Пърс се замисли.

— Познаваме се вече от доста години, старче — каза накрая той. — Забелязвал ли си някога у мен склонност към преувеличаване?

— Не — без всякакво колебание отвърна Адам. — По-скоро обратното. Ти винаги си бил малко скептик.

— И продължавам да съм такъв — усмихна се Пърс; след което отпи глътка чай и продължи: — Нашият екип все още не е открил действуващ при стайна температура свръхпроводник, но по време на изследователската си дейност открихме редица други твърде обнадеждаващи явления. Бих казал, че сме на прага, на голямото откритие.

— И какво, ако наистина е така?

— Ако наистина е така, действително ще имаме революция. Нито една област на съвременната техническа дейност няма да остане незасегната, а качествените изменения ще бъдат от глобален мащаб. Нека ти приведа само два примера.

Адам слушаше с нарастващ интерес.

— Няма да се спирам на всички хипотези относно магнитното по-ле, но съществува едно нещо, което се нарича свръхпроводников кръг. Това е жица, която акумулира и без никаква загуба задържа в себе си огромни количества електроенергия. Ако успеем да се справим с още някои трудности от техническо естество, ние спокойно ще можем да използуваме това на пръв поглед доста странно свойство. На практика това ще означава, че ще бъдем в състояние да пренасяме огромни количества електроенергия просто като го товарим на камиони, кораби и самолети… Помисли си какво ще е приложението на това откритие за пустинните райони, за джунглите… Просто качваш един пакет енергия на самолета и го пренасяш без никакви генератори или акумулатори. И пренасяш толкова, колкото ти трябва! А можеш ли да си представиш този свръхпроводников кръг, монтиран в автомобил? Той ще превърне акумулаторите в такива реликви, каквито днес са лоените свещи!